Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Когато Джордж се изправи насреща му, Лангтън видя, че за раменете, кръста и прасците на гащеризона му са пришити дръжки от ивици плат, за които другарите му да го хващат и да го издърпват навън в случай на опасност. Електрически челник беше прихванат към плешивата му глава с кожена каишка и му придаваше вид на някакво странно еднооко подземно същество. Гъста кафяво-черна гнус капеше от ръцете и краката на мъжа.

Лангтън направи крачка назад. Как беше възможно някой изобщо да работи в такива условия? Тунелните екипи влизаха на места, където никой друг не можеше да стигне, а не би и посмял — езера, отходни канали, кладенци, каменни кариери. Претърсваха общи гробове и помийни ями. Точно те намираха труповете, които убийците се бяха надявали никой никога да не намери.

— Някаква следа от Дърам?

— Много следи е оставил, сър. Влязохме точно откъдето ни показахте, точно при изхода на канала над реката. От трудничките е, да ви кажа.

Лангтън си спомни прозрачните хлебарки.

— Продължавай.

Джордж Сапьора пийна още глътка вода.

— Ами отначало се е суетил насам-натам, както всеки в такава тъмница, после е поел към вътрешността на града. Стъпките му бяха лесни за проследяване, освен на местата, където и прегазвал потоците отходни води. Едно ще ви кажа, сър, упорит човек! Не се е отказал. Долу е същински лабиринт, с всичките тунели, прокопани от контрабандистите, сондажите, вентилационните шахти и отходните ями. Този Дърам обаче е продължавал все напред.

Лангтън надникна в мрака на дъното на шахтата и се опита да си представи плетеницата от тунели долу. Мокри, ронещи се тухлени стени. Никаква светлина. Притичват плъхове и Бог знае още какви гадини. Цял потръпна.

— Не мислех, че човек може да оцелее там долу.

Джордж Сапьора се усмихна.

— О, ще се изненадате какви работи мога да ви разкажа, сър. Намирали сме цели семейства да живеят долу. Пясъчникът под Ливърпул е надупчен като швейцарско сирене. Отдолу има втори град. Ами когато изкопчиите строяха тунела под Мърси, намираха долу спални и дневни, кухни и всякак ви други помещения. Дванадесет скелета седели около масата за вечеря на тридесет метра под църквата „Света Троица“. Стаи, пълни с човешки кости, подредени прегледно едни до други. Дяволски знаци и бездънни шахти, които стигат един Бог знае къде. Там долу живеят доста странни птици.

Макар че историите на Джордж сигурно бяха до голяма степен разкрасени, Лангтън все пак трябваше да затвори очи и да се подпре здраво от едната страна на камиона, за да не падне. Мисълта за пълната, смазваща тъмнина го дезориентира. Твърде много отгласи и спомени.

— Добре ли сте, сър? — попита Сапьора. — Не исках да ви разстроя с приказките си. Тя и госпожата все ми повтаря, че дрънкаме прекалено много.

Лангтън поклати глава.

— Просто съм уморен. Но никак не горя от желание да те последвам там долу.

— Надявам се да не ви се наложи, сър. Сега, за тоя вашия Дърам. Както казах, насочил се е към вътрешността на града, сигурно се е ориентирал по посоката, в която тече водата на каналите. Както и да е, явно е излязъл на повърхността някъде около Парламънт Стрийт.

— В Токстет? Стигнал е чак до там?

Джордж Сапьора се почеса по главата.

— Знам, че звучи странно, сър, под земята разстоянията са други. Понякога ти се струва, че лазиш с дни, а се оказва, че си минал едва стотина метра. Друг път си отдолу само час-два, а неочаквано изскачаш на повърхността в другия край на града, на километри далеч. Пътищата отдолу са по-преки изглежда.

Токстет. Лангтън си спомни, че луксозното имение на професор Колдуел Чивърс е недалеч от Ъпър Парламънт Стрийт.

— И сте сигурни, че става въпрос за Дърам?

— По-сигурни няма как да сме. Стъпките му бяха съвсем ясни, лесни за проследяване. А и си е оставил сакото до изхода на отходната шахта под криптата на катедралата — Джордж Самьора разрови мазните парцали, които беше изнесъл от тунела, и измъкна от тях мръсно сако. Бръсна настрани хлебарката албинос, която изпълзя от единия джоб, и посочи етикетите, обърнати по дължина на вътрешните шевове. — Собственост на Компанията на Трансатлантическия свод, сър.

— Благодаря ти.

— Значи, да продължаваме да търсим, а, сър?

— Не, отзови хората си. Сигурен съм, че майор Фелоус ще ви възложи някоя друга задача.

Джордж се ухили, откривайки цял ред златни зъби.

— Е, бас ловя, че ще ни възложи, сър.

Лангтън пое към чакащите по Гори кабриолети, но в последния момент се обърна към Сапьора: