Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Лангтън зави по Уотър Стрийт към Пиър Хед и пред очите му се разкри самият Свод, надвиснал като някакъв колос, като въплътен в стомана образ от някой древногръцки ми г. Мостът се стесняваше в перспектива, докато към хоризонта се превръщаше в тънка ивица светлина някъде над Ирландия. Всяка друга конструкция пред него приличаше на джудже, дори гигантските вентилационни шахти на новия тунел под Мърси. Хората пък не бяха нищо повече от точици, не значителни петънца върху камъка и стоманата.

— Ей! Гледай къде ходиш!

При извиканото предупреждение инспекторът се закона на място и се върна обратно на тротоара. Вдигна ръка, за да поиска извинение от коларя, който насмалко не го беше прегазил. От двете страни на Лангтън пешеходци чакаха да пресекат Странд, те попоглеждаха към инспектора, сякаш беше някакъв окъснял пияница.

Пиян съм от умора, помисли си Лангтън. Ръката му напипа шишенцето с бензедринови таблетки в джоба. Още не.

Когато подмина будката за тютюн край железопътните релси, инспекторът си спомни за мъжа, който го беше проследил вън от лагера. Или поне така се беше сторило на Лангтън. В момента онази гонитба изглеждаше на инспектора като игра на въображението. Може би зловещата атмосфера на всички тези убийства беше започнала да му действа. Не трябваше да губи здравия си разум, без значение по какви странни пътеки щяха да го поведат дѐлваджиите.

Още при първата бариера на входа на Свода на Пиър Хед охраната спря инспектора. Помолиха го да почака. Само на стотина метра оттам той виждаше лагера, но кралицата при гостуването си нямаше да го види — екипи от работници на Свода бяха заети с издигането на висока дъсчена ограда по цялата дължина на Пиър Хед, за да скрият бедняшкия квартал. Кордон от полицаи пазеше работниците, защото жителите на лагера непрекъснато им пречеха и спореха с тях, заради енергичното им желание бързо-бързо да ги затворят зад високите дъски.

— Насам, сър.

Лангтън последва цивилния полицай през бариерата и през турникет — много такива бяха поставени, за да пропускат гостите на откриването. Видя, че с помощта на заграждения потокът от хора щеше да бъде пропускан през тесен проход, за да бъде придвижването им бавно и да могат разните полицаи, охранители и агентите на самата кралица да ги наблюдават отблизо и да забележат веднага евентуални нарушители на реда. Добър план, стига да сработеше.

— Въоръжен ли сте, сър?

— Да — отвърна Лангтън и бръкна за револвера.

Полицаят го спря.

— Днес можете да задържите пистолета, сър, но от утре на Свода ще бъдат забранени всякакви оръжия. Насам, моля.

Минаха през порти от формована стомана и край все още недовършени амфитеатрални редове от дървени седалки, покрити с тенти, по които още се суетяха работници с ризи без ръкави. Извън охраняемия периметър животът на доковете продължаваше с пълна сила. Лангтън виждаше крановете, които вдигаха товари, мъже, пъплещи по акостиралите кораби, каруци и натоварени е бали парни коли. Но тук, вътре, в района на предстоящото официално откриване на Свода, цареше сравнително спокойствие.

От едната страна се издигаха офисите на Компанията на Свода, където инспекторът беше разговарял с лорд Салисбъри. От другата страна — още редове от дървени седалки, предвидени да поберат около двеста-триста гости. А напред, при самото начало на грамадната рампа, извеждаща към Свода, бяха поставени два големи позлатени стола, тапицирани с червен плюш и покрити с богато украсен павилион. Мъжът пред павилиона проследи с очи приближаването на инспектора, после махна на придружаващата го охрана.

— Лангтън.

— Майор Фелоус — Лангтън не знаеше дали да козирува или да се ръкува, тъй като не му беше известно що за чин въобще имаше Фелоус. — Главният инспектор ме уведоми, че сте искали да говорите с мен.

Вместо да потвърди това, с дясната си ръка Фелоус описа широк кръг, обхващайки целия терен, подготвян за официалното откриване, както и самия Свод.

— Взели сме всички предпазни мерки, които са ни по силите, Лангтън. Всеки един гост ще бъде щателно претърсван, дори дамите. Екипи огледаха много внимателно доковете и каналите, но не откриха нито следа от взривни устройства или скрити наемни убийци. Мой човек ще стои на всеки прозорец на административната сграда на Свода. Самият Свод ще гъмжи от полиция, военни, охрана и снайперисти. Но всичко това може да се окаже напразно.

Лангтън замълча.

— Ако не можете да откриете Дърам — продължи Фелоус, вторачен в инспектора, — тогава всички наши приготовления нямат никакво значение.