Томас Бреннан - Доктор Стъклен

— А това какво означава? Rigor extremis ?

— Контракция на мускулите — отвърна Фрай. — Нещо като трупното вкочанясване, само че възниква преди смъртта, а не пост фактум. Почти всеки мускул в тялото му се беше напрегнал до крайност.

Лангтън си спомни зловещо разкривената ухилена физиономия на мъртвия доктор.

— Какво би го причинило?

Фрай се поколеба.

— Честно казано, не съм сигурен. Отначало реших, че е отровен. Затова и докладът ми се забави — исках първо да имам резултати от кръвните и тъканните проби. Но те се оказаха чисти. Никакъв арсеник или производни. Никакъв стрихнин.

— И си сигурен, че явлението е настъпило пред смъртта?

— Или непосредствено преди, или в самия момент на смъртта.

Лангтън се зачуди какво ли е сполетяло Редфърс в самия край. Изразът на абсолютен ужас, изписан на лицето. Електрическите жици, прикрепени към врата му. Машината, чакаща да улови душата на умиращия, точно както беше станало с племенницата на мисис Баркър в Уейвъртрий. А у кого беше гази пленена душа сега? Със сигурност у доʞтор Стъклен.

Вратата зад гърба на Фрай се отвори. Хари остави наръч вестници върху бюрото и протегна към Лангтън запечатана телеграма.

— Тъкмо пристигна, сър.

— Благодаря ти, Хари. А, да, и още нещо — Лангтън измъкна бележката, на която беше записал името на цеха, произвел намотките на машината на Джейк. — Намерѝ ми адреса на тази фирма.

Хари изкуцука навън, Фрай прелисти набързо вестниците и каза:

— Много добри източници имат тия пусти журналисти.

— Твърде добри — Лангтън посегна към ножа за писма.

— Подозираш ли някого конкретно? Някой колега?

Преди Лангтън да отговори, вратата отново се отвори и в кабинета надникна Макбрайд.

— Зает ли сте, сър?

Лангтън махна на сержанта да влиза и отвори телеграмата. Вътре черни печатни букви бяха написани на машина върху жълтата бланка. Инспекторът прочете съобщението и го подаде на Макбрайд.

Фрай се обърна към вратата.

— Ако нямаш нужда повече от мен…

— Благодаря ти за докладите — отвърна Лангтън. — Боя се, че имаме още два трупа за преглед.

— Младото момиче и прегазеният от влака? Знам. Вече са долу, видях ги — Фрай за миг спря на вратата и попита:

— Какво става, Лангтън? Всички тези смъртни случаи са свързани, така ли?

— Свързани са, но имаме още работа. Доста работа — Лангтън изчака вратата да се затвори и се обърна към Макбрайд. — Какво мислите?

Макбрайд му върна телеграмата.

— Странна работа, сър. Много странна.

Питър Дорън, бившият колега на Лангтън, който сега работеше във Вътрешно министерство, твърдеше в телеграмата си, че при тях няма на служба никакъв майор Фелоус. Чрез връзките си обаче Дорън беше узнал, че във Външно министерство има високопоставен офицер с това име. Но не успял да разбере с какво точно се занимава той.

— Защо му е на Фелоус да лъже в кое ведомство служи? — попита Лангтън, отпусна се назад и пийна от кафето. — Защо да крие, че работи за Външно?

— Може би е секретно, сър — предположи Макбрайд. — Ето, и посещението на кралицата предстои. Може би не иска никой да знае кой е.

— Дори и полицията? Или началникът ни? — Лангтън прикри една прозявка и продължи — Извадихте ли някакъв късмет снощи на приема?

Макбрайд измъкна бележника си от джоба.

— Нищо особено за докладване, сър. Повечето от кочияшите и лакеите знаеха имената на Кеплер и Редфърс от вестниците. Петима от тях обаче си спомниха Редфърс, защото са придружавали господарите си, когато са му ходили на гости.

Лангтън изчете бележките на сержанта, но не видя нито едно познато име. Може би тези хора са били просто пациенти на доктора. Или пък са имали някой по-подозрителен мотив да го посещават? Инспекторът преписа имената в досието по случая и заръча:

— Сравнете имената с дневника на Редфърс. Питайте секретарката му, как ѝ беше името…

— Мисис Дън, сър.

— Питайте я за фамилните имена на семействата, които докторът е консултирал, и разпитайте прислужничката Агнес дали хора от тези семейства са посещавали Редфърс като частни гости. Възможностите са две — пациенти или приятели.

— Ами ако не са били нито едното, нито другото, сър?

— Тогава има реална възможност причината да гостуват на добрия доктор Редфърс съвсем да не е благовидна. А това пък означава, че ние трябва да им отидем на гости.

Макбрайд си прибра бележника и хвърли поглед на съсипания костюм на Лангтън.

— Искате ли да мина през вас, сър? Ще ви донеса чисти дрехи…