Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Никакъв отговор.

— Помогни ни и ще помислим за по-лека присъда — обади се Патерсън. — Не ставай глупак.

Лангтън и Форбс Патерсън бомбардираха великана с въпроси до момента, в който зората се показа в зарешетеното прозорче високо горе над каменната койка на арестанта. Джейк не се огъна. Така и не каза кой е пратил него и мъртвия доктор на адреса в Уейвъртрий.

Изтощен, Лангтън се отпусна на стола. Виждаше, че Патерсън е в същото състояние. Дори двамата полицаи клюмаха. Само Джейк изглеждаше несломим. Като статуя или като някой от египетските барелефи на професора, той просто седеше, сякаш чакаше нещо.

Най-сетне Патерсън се протегна и попита за петдесети или може би за стотен път:

— За кого работиш, Джейк? Хайде, човече. Кого толкова защитаваш?

Нищо.

Лангтън се обади:

— Доʞтор Стъклен наистина ли е толкова могъщ?

Бърз поглед изпод гъстите вежди на Джейк, но отново мълчание.

— Можем да те защитим — каза Патерсън. — Разкажи ни за доʞтор Стъклен и ще те пратим на някое безопасно място.

Никакъв отговор.

Лангтън погледна Патерсън, който поклати глава и се изправи с думите:

— Губим си времето, Лангтън. Да го обесят пък в крайна сметка. Бог знае, че си го е заслужил.

Лангтън опита да провери едно последно име:

— Ами професор Колдуел Чивърс, Джейк? Познаваш ли го?

Масивната глава само се поклати.

— Няма да говоря. Доʞтор Стъклен ще се погрижи за мене.

— Доʞтор Стъклен ще те убие при първи удобен случай. Ти си пречка, Джейк. Знаеш твърде много.

Джейк положи глава върху окованите си ръце и не каза и дума повече.

— Оковете го за койката до второ нареждане — рече Форбс Патерсън на двамата полицаи и заблъска по дебелата врата. Вече вън се обърна към Лангтън:

— За малко да изгубя търпение с тоя. Понякога е трудно да се сдържа човек.

— Не смятам, че агресията щеше да доведе до нещо повече — отвърна Лангтън. — Джейк няма да проговори. Видях как съучастникът му предпочете да умре на релсите, отколкото да предаде Стъклен.

— С какво Стъклен държи всички тези хора? Какво е по-лошо от смъртта?

В главата на Лангтън беше започнала да се оформя една идея в това отношение, но не му се искаше да я споделя с Патерсън. Още не.

При решетката на изхода сержантът подаде на Форбс Патерсън кафява книжна торба.

— Това намерихме по джобовете му, сър, освен колана и връзките за обувки.

— Хубаво. Никой да не влиза при него, сержант. Не и без мое разрешение.

Решетката се затръшна зад гърба им и Лангтън последва Патерсън обратно нагоре. В управлението вече кипеше живот: инспектори влизаха по кабинетите си, полицаи водеха арестанти с белезници, момчетата за всичко с прозявки търчаха напред-назад, стиснали бележи и телеграми.

Пред вратата на кабинета на Патерсън, Лангтън попита:

— Дали Джейк е в безопасност там долу?

— В карцера? Категорично. Дори великан като него няма да може да си пробие път навън.

— Повече се тревожа от това някой да не влезе при него.

Патерсън зяпна колегата си.

— Наистина ли смяташ, че Стъклен ще се опита да му затвори устата?

— Или да му затвори устата, или да го спаси.

— Не се тревожи. Джейк никъде няма да ходи.

Инспекторите си стиснаха ръце и Лангтън се обърна, за да се запъти към своя си кабинет, но гласът на Патерсън го спря:

— Защо спомена професора? Мислиш, че той е нашият човек ли?

Лангтън се поколеба.

— Дай ми още малко време.

Докато крачеше по коридора обаче си даде сметка, че времето е лукс, който не можеше да си позволи. Кралицата скоро пристигаше. Дърам, ако още беше жив, волно кръстосваше улиците на града. Убиецът на Кеплер, огняря Олсен и Редфърс продължаваше да се радва на свободата си. Ами самият Лангтън? Беше разкрил нишки и връзки, оплели цяла мрежа за незаконна търговия с душѝ, търговия, в която дълго не беше искал да повярва.

Когато през матираното стъкло на кабинета му се мерна разкривена фигура, Лангтън отначало помисли, че Пърсел е дошъл да иска поредния доклад по случая. Инспекторът приглади изпомачканите си мръсни дрехи, прокара пръсти през косата си и отвори вратата.

Хари, момчето за всичко, насмалко не изпусна чашата, която носеше.

— Ох, направо ми изкарахте акъла, сър!

— Какво правиш?

— Кафе ви нося, сър — отвърна момчето, вече заело се да налива в чаша от каната на подноса, който крепеше в другата си ръка. — Били, момчето на инспектор Патерсън, ми каза, че сте били заети цяла нощ, после сте висели до никое време в килиите, та си рекох да…