Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Мисис Гриздейл се загърна по-плътно с шала си и каза:

— Никога преди не съм страдала от подобни видения. Никога. Съпругата ви трябва да е била жена с изключително силна воля. Изключително силна.

— Такава беше — отвърна инспекторът. — Съжалявам. Не исках да стане така, не очаквах, че…

Мисис Гриздейл вдигна ръка и го спря.

— Рискът беше изцяло мой. Знаех с какво си имам работа, но преживяването никога преди не е било толкова мощно. Тя просто не иска да си отиде.

Жената погледна Лангтън право в очите и каза с почти обвинителен тон:

— Вие двамата сигурно много сте се обичали.

Лангтън се отпусна и се подпря на рамката на вратата.

Затвори очи и видя как Сара се смее, как тича по зелената морава в жълтата си рокля. Сара в прегръдките му. Сара, бледа и изнурена, мъничка като кукла в грамадното легло.

После инспекторът отвори отново очи и видя мисис Гриздейл, прегърбена на мястото си, отпуснала рамене, уморена, изтощена. Нямаше право да я подлага на ново изпитание. Не можеше да я моли отново да се свърже със Сара.

Обърна се да си върви.

— Простете ми. Не трябваше да идвам.

— Чакайте — жената прекоси стаята и положи длан на лакътя му. — Знайте — тя е объркана като малко дете. Не смятам, че знае какво ѝ се е случило. А и духът ѝ вече не е чист.

— Как така?

— Всеки път, когато някой се свързва с нея чрез проводниците на делвата, отнема по малко от енергията ѝ, но едновременно с това ѝ оставя част от своята енергия. Преносът е двупосочен.

Колко ли „клиенти“ бяха „пробвали“ пленената същност на Сара, бяха разглеждали спомените ѝ? Дали самата сестра Райт се бе свързвала с нея?

— Разкажете ми какво виждате — рече Лангтън. — Моля ви. Нещо, което ви се е сторило особено, странно, не на място.

Мисис Гриздейл се засмя.

— Странно? Кое в цялата тази история не е странно?

— Моля ви.

— Ще опитам — жената затвори очи, после заизброява разни разбъркани откъслеци от спомени, подобни на картинки от детска книжка с апликации: разходки в гората и партита на свещи; рокля, издута от летния бриз; мързеливи неделни закуски; жилещите удари на студени дъждовни капки. Всички тези определено принадлежаха на Сара. Други фрагменти обаче бяха явно чужди: стаи, изпълнени с дим от пури; червени и черни фигури на карти за игра върху покрита със зелено сукно маса; шумна кафанска музика и приеми в ложата.

И най-странният спомен от всички:

— Виждам как един висок мост танцува, заедно с всичките си кули.

— Танцува?

Мисис Гриздейл, все така със затворени очи, се замъчи да намери точните думи:

— Мостът се мести… някак си се люлее като вълна, усуква се и настрани, и нагоре-надолу. Танцува.

— Какъв мост? Сводът?

— Не съм сигурна… възможно е, но… — жената отвори уморените си, кръвясали очи. — Помогнах ли ви?

Лангтън не знаеше дали му е помогнала, но все пак ѝ поблагодари. На излизане от вехтата къщурка напрегнато мислеше кой ли от „клиентите“ на Сара ѝ е прехвърлил образа на движещия се мост. Изправи се на улицата и вдигна очи към Свода. Трудно беше да си го представи да танцува.

Обърна се да се сбогува с мисис Гриздейл, но тя заговори първа:

— Надявам се, да намерите покой. И двамата.

— Аз също — отвърна Лангтън, чудейки се как ли би реагирала мисис Гриздейл, ако знаеше плановете на сестра Райт да върне Сара сред живите. Надяваше се медиумът никога да не узнае за това.

Инспекторът пристъпи към Лойд. В този миг иззад гърба си дочу гневно ръмжене. Обърна се и веднага отстъпи, като на косъм се размина със съскащата и плюеща вбесена Мийра. Преди да му се нахвърли отново, мистър Лойд я хвана отзад през кръста.

— Защо не я оставите на мира? — кресна Мийра, борейки се да се отскубне от Лойд и налитайки на Лангтън с протегнати ръце. — Достатъчно я наранихте!

— Мийра, моля те — обади се мисис Гриздейл. — Всичко е наред.

Но Мийра не се успокои. Ръката ѝ се плъзна под елека ѝ и измъкна къс, широк, лъскав нож.

Лойд го изби от пръстите ѝ и я притисна плътно към себе си.

— Хайде сега, момичето ми, стига вече. Нали не искаш всичките ченгета в тоя град да ни се изсипят на главата? Точно така.

После се обърна към Лангтън.

— Най-добре да си вървите, инспекторе. Виждате какъв таралеж в гащите е това момиче.

Лангтън забърза отново към главната порта. Зад себе си чуваше Мийра, която не спираше да бълва ругатни и клетви, някои дори не на английски, но въпреки това смисълът им си оставаше пределно ясен. Инспекторът спря пред портата и плъзна поглед по очакващите клиенти сергии, по полицейския кордон, по тълпите, наредили се на опашка, за да приближат до Свода. Кралицата щеше да получи великолепно посрещане.