Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Остана неподвижен, стиснал каменната колонка на парапета, готов да се върне в кабинета си. Бавно, бавно, стъпка по стъпка, заслиза обратно по стълбите. А и какво въобще би могъл да стори, за да ѝ попречи? Вече беше твърде късно. Ако Фелоус и неговите екипи от агенти не бяха успели да разкрият никакъв заговор срещу моста, какъв шанс имаше Лангтън?

Прибра се в кабинета си, но умишлено застана далеч от прозореца. От него се искаше просто да изпълнява ежедневните си тривиални задачки. Да се преструва, че нищо не се е случило, че всичко си е както преди. А после, утре…

Не можеше да го направи. Помисли за тълпите, напрегнато очакващи да зърнат кралицата, помисли за работниците на Свода, за електрическите влакове, пълни с пътници, тръпнещи да поемат към Америка, към новия си живот.

Лангтън пъхна в джоба си ключовете на Кеплер и Джейк, грабна палтото си и изхвръкна навън. На площадката се поколеба, но после прецени, че Пърсел не може да му е от полза. Изтича надолу по стълбите и се гмурна в шумната празнична атмосфера на града.

Ами Сара? Ако се наложеше, как щеше да избере между нея и Свода?

Лангтън изтика тази мисъл на дъното на съзнанието си и се съсредоточи върху това да си пробие път през изпълнените с трепетно очакване тълпи.

Хиляди хора бяха задръстили Гори и чакаха да излязат на Пиър Хед. Уотър Стрийт, артерията, която водеше директно надолу към реката, беше свободна, защото полицейски кордони държаха зяпачите настрани. Отново и отново Лангтън трябваше да показва служебната си карта, за да преминава през пропускателните пунктове. Най-сетне се добра до главния пункт, след който вече се намираше теренът, на който щеше да се проведе официалната церемония по откриването на моста.

Гвардеец в бляскавочиста униформа в червено и златно върна картата на Лангтън.

— Нямате покана, така ли, сър?

— Трябва да видя майор Фелоус — отвърна Лангтън.

— Съжалявам, сър, майорът е много зает. Не мога да ви пусна при него.

Гвардеецът се обърна, но инспекторът го сграбчи за единия позлатен ревер.

— Ако не ме допуснете да говоря с Фелоус, днес няма да има церемония. И Свод няма да има. Искате ли да поемете подобна отговорност?

Гвардеецът погледна Лангтън, после хвърли поглед към полицаите наблизо. Измъкна ревера си от пръстите на инспектора, приклади измачканото и кимна към прясно боядисаната къщичка на охраната.

— Почакайте там. Сър.

В къщичката Лангтън закръстосва тясното помещение, гледайки през прозореца как един по един пристигат официалните гости. Мъже в костюми, с цилиндри, в копринени палта. Потреперващи в студа дами в елегантни рокли, със слънчобрани и пресни букети зимни цветя от оранжериите и парниците. С всички сили инспекторът се помъчи да не си представя как всички тези хора лежат бездиханни и неподвижни. Господи, къде се бавеше Фелоус?

После видя майора да бърза, проправяйки си път през пристигащите гости.

— Какво става, Лангтън, мътните да те вземат?

— Затвори вратата.

— Просто ми кажи…

Лангтън тръшна вратата и опря гръб върху ѝ.

— Кеплер и Дърам си били твои агенти. Ти си ги изпратил тук да дебнат за бурски заговор, но когато Кеплер е разкрил нещо голямо, заговорниците са го убили и са подплашили Дърам.

Фелоус направи крачка към вратата.

— Това не те засяга.

Лангтън се мръдна, препречвайки му пътя.

— Засяга ме смъртта на двамата агенти. Заговор има. Още не знам какъв е, но нямам съмнения, че опасност съществува. Никакви съмнения.

Фелоус го загледа мълчаливо.

— Прихванахме слухове, че бурите се канят да нападнат Свода.

— И сте пратили Кеплер и Дърам? Или както са там истинните им имена.

— Уредих ги на работа в Компанията на Свода — продължи Фелоус и хвърли поглед на джобния си часовник. — Те си държаха очите отворени, посещаваха кръчмите и работническите клубове, вертепите и публичните домове. Пращаха редовни доклади.

— И?

Фелоус хвърли поглед към тълпите пред прозореца.

— Нещо се печеше. И двамата бяха сигурни в това, но не знаеха нищо определено. Затова умря Кеплер, надскочил се е в опит да открие доказателство.

— Това ли каза Дърам?

— Дърам не се е свързвал с нас след смъртта на Кеплер.

Малко остана Лангтън да каже на майора за нощното посещение на Дърам. Беглецът беше казал, че не вярва на никого, дори на самия Фелоус. Дали и обратното беше вярно?

— Подозираш Дърам, нали, Фелоус? Чудиш се дали Дърам не е убил Кеплер и не е минал на страната на заговорниците?