Томас Бреннан - Доктор Стъклен

— Искате да кажете, че… няма да ме изпеете?

Лангтън почти се усмихна на детинската физиономия на Хари.

— Не, няма да те „изпея“, но не е възможно да продължиш да работиш при мен. Не обичам някой да ми наднича зад рамото.

Хари се изправи. Раменете му се бяха прегърбили и той все още изглеждаше така, сякаш ще заплаче всеки момент:

— На четвъртия етаж си търсят момче за всичко, сър. Мислите ли, че ще ме вземат? Обещавам, че каквото направих, няма да се повтори, сър, заклевам се.

— Върви ги питай, Хари.

— Благодаря ви, сър. Няма да ви разочаровам — момчето отново стана алено. — Искам да кажа, няма да ви разочаровам втори път. Сър.

Вратата на кабинета се затвори зад Хари и Лангтън цял се свлече надолу в стола си, изведнъж почувствал се много стар и уморен. Зачуди се дали не постъпи твърде снизходително. Но все пак част от вината беше негова, а и как въобще беше възможно точно той да чете на Хари морал? Не и след уговорката, която беше направил с доʞтор Стъклен.

Не, вече нямаше право да чете морал на никого.

Отвори папката на Кеплер, отгърна поредната страница и отвинти капачката на писалката си. Какво да запише? Със сигурност не истината. Не можеше да спомене сестра Райт, нито Пърсел и Макбрайд, нито Сара. Нищо, което би насочило към доʞтор Стъклен. С други думи, абсолютно нищо.

Какво се беше случило с Кеплер? Сестра Райт беше споменала, че убива, само ако няма друг избор. Ако Лангтън можеше да вярва на думите ѝ — а той, честно казано, ѝ вярваше — какво ли тогава беше извършил Кеплер, за да предизвика смъртта и обезобразяването си? Да, носел е по тялото си татуировките на наемниците от Оранжевата свободна държава, така че сестра Райт имаше причина да го мрази. Но едновременно с това тя беше казала, че е видяла татуировките едва след смъртта му. Защо тогава го беше убила?

От писалката, увиснала над белия лист, капна голяма капка мастило. Лангтън изруга, попи петното и разлисти предишните си записки. Ето, тук двамата с Макбрайд бяха намерили парите и паспортите в квартирата на Глочестър Роуд. Тук бяха установили кой е адресът, на който Кеплер и Дърам бяха пращали многото телеграми: Министерството на външните работи.

Майор Фелоус работеше за Външно, освен това косвено беше признал, че се числи и към секретните агенти на кралицата, а Кеплер и Дърам са били негови хора в Ливърпул.

Против волята си Лангтън прехвърляше фактите в ума си, нареждаше ги и ги пренареждаше, мъчеше се да ги сглоби в обща картина. За правителството беше детска игра да внедри двама свои агенти в Компанията на Свода, със или без знанието на лорд Салисбъри. После Кеплер и Дърам почнали да обикалят по докерските кръчми, да разпитват за бури или други недоволни и потенциално бунтовни елементи. Беше напълно логично — Фелоус им е възложил да му докладват за всичко, което би могло да се окаже заплаха за Свода.

Кеплер неволно беше открил нещо голямо, без обаче да разбере колко сериозно е откритието му. Случайно или поради небрежност сам е подсказал това на доʞтор Стъклен. Доʞторът е разбрал, че бурът ду̀ши за още информация, и го е премахнал.

Доʞтор Стъклен, сестра Райт. Ако Кеплер е бил заплаха за нея, това означаваше, че тя със сигурност е стъкмила заговор, който не е желаела бурът да разкрие. Но цялата работа с изрязването на лицето му, с тялото му, захвърлено на място, където сестрата е знаела, че ще бъде открито бързо — всичко това все още чакаше своето обяснение. Не, важното в случая беше какво точно готви сестра Райт? Какво е искала да скрие, като е затворила устата на Кеплер?

Сводът.

Лангтън погледна през прозореца нагоре по Виктория Стрийт с нейните трепкащи на вятъра безброй ленти, гирлянди и вимпели. Провери джобовете си и всички чекмеджета на бюрото. Кеплер е имал ключ от Свода, Джейк също имаше. Кеплер го е получил заради работата си като охрана, но ключът на Джейк можеше да означава само едно — сестра Райт замисляше нещо срещу трансатлантическия мост. Лично беше поръчала на Лангтън да стои далеч от Свода днес. Беше се опитала да спаси живота му.

Лангтън си спомни думите на управителя в „Ървинг и Лонг“: доʞтор Стъклен получил от тях грамадна медна намотка, евентуална част от още несглобен гигантски атрактор. Колко ли душѝ можеше да улови подобна машина? Сто? Хиляда? Две хиляди?

Лангтън вече беше стигнал на половината път до кабинета на Пърсел, когато се сети за Сара. Забави крачка. Беше обещал на сестра Райт. Ако тя узнаеше, че Лангтън подозира нейното участие в заговор срещу Свода, той може би никога повече нямаше да прегърне жена си. Никога.