Unknown - index1

Алекс внимателно подаде глава навън, огледа се набързо и се дръпна назад. Дъждът не намаляваше. Той погледна пак, този път в другата посока. Джипът беше спрян точно пред входа на алеята, която обикаляше къщата.

– Не виждам никого – каза й той.

Тя се обърна, изоставила за момент огледа на мрака отзад.

– Това не означава много. Навън е тъмно, не се вижда добре в дъжда. Биха могли да се скрият навсякъде. Пък и това, че не ги виждаш, не означава, че не могат да изскочат отнякъде във всеки един момент.

Думите й го смутиха.

– Навсякъде ли могат да го направят?

– Теоретично да, но всъщност не съвсем. Кралица Бетани и главорезите й познаваха това място. Те умишлено дойдоха точно тук. Не е изключено обаче и други да имат същата цел.

– Имаш предвид, че за да дойдеш тук, трябва да си наясно точно къде отиваш?

– Не точно. Не толкова, че е проблем, свързан със самото пристигане тук, колкото с това да знаеш къде точно да се озовеш, когато вече си дошъл. Световете – твоят и моят – са доста големи. Представи си, ако беше дошъл в моя свят, без да знаеш нищичко за него. Как би ме намерил сред милиони хора? Да дойдеш до тук с едно, а да знаеш къде точно искаш да се озовеш, съвсем друго.

– Разбирам какво имаш предвид. Явно наистина е доста трудно.

– Когато се опитах да те намеря втория път, наблюдавах района на галерията, защото това бе място, което знаех, че посещаваш. Точно там те локализирахме за пръв път. Сега е добре да стоим далеч от всички места, където си се появявал често.

– Това усложнява нещата.

– Не съм казвала, че ще е лесно.

– Вярно, не си.

С показалеца си той небрежно освободи капачето на кобура, за да е сигурен, че има пряк достъп до оръжието си. Повдигна го лекичко и го пусна да падне свободно на мястото си.

– Най-добре да се придържаме към плана. Ти стой тук в сенките и оглеждай периметъра, докато запаля джипа. А на излизане от къщата дръпни силно вратата. Ще ми се да има къде да се върна, когато това стане възможно.

Тя му се усмихна съчувствено.

– Знам какво изпитваш.

Алекс се измъкна от вратата и излезе под дъжда. Имаше чувството, че напуска досегашния си живот и прекрачва в нов. Всичко му се струваше ново, различно, сякаш гледаше на света през нови очи.

Усещаше всяко мускулче по тялото си, докато вървеше. Помисли си, че би могъл да преброи всяка ледена капка дъжд, която се стичаше по него. Долавяше различните усещания – дъжда по лицето му, как сплъстява косата му, как мокри панталоните му, как плющи по опакото на дланите му.

Усещаше миризмата на бетона, дърветата. Усещаше дъжда – как барабани по покрива на къщата, как гъргори във водосточните тръби, как плющи в локвите, как шепти в короната на огромния клен край задния ъгъл на постройката, как ромони по металното купе на джипа. Облаци, озарени отвътре от светкавица, внезапно разкриваха зелените си недра, след което потъваха обратно в мрака. Той чуваше грохота в далечината, от който земята потреперваше. Светкавица проблесна по-наблизо на запад, освети лъщящата от водата околност, потънала в безцветен мрак.

Всичките му сетива бяха нащрек. Светът сякаш не бе само непознато, но и враждебно място.

Трескаво отключи шофьорската врете и я открехна достатъчно, че да светне плафонът. Огледа се вътре, за да е сигурен, че никой не се е притаил в купето отзад. След като се увери, че джипът е празен, скочи вътре и вдигна бутона на другата врата, за да може Джакс да влезе.

Когато превъртя ключа в стартера, се чу само прещракване. Разтуптяното му сърце сякаш пропусна удар. Опита пак – същият резултат. Стартерът отказваше да запали. От опит знаеше, че може да продължи да върти ключа цял ден и пак да не успее да постигне нищо.

Алекс беше бесен на себе си. Не можеше да повярва, че когато имаше време, не смени стартера. В залисията около смъртта на Бен така и не обърна внимание на този проблем. Нямаше смисъл да се оправдава.

Джакс притича откъм къщата и застана до вратата.

– Какво има? Винаги ли отнема толкова време?

– Не иска да запали.

– Магията е далеч по-надеждна от технологиите – заключи тя и пъхна глава на сушина.

– Сериозно? И с какво твоята магия ще ти помогне в случая?

Тя въздъхна, осъзнала, че няма какво да отвърне. – Трябва да бутна надолу по алеята, за да запали.

Винаги паркираше джипа с муцуната надолу, в случай че му се наложи да бута.

– Не ми е за пръв път. Всичко ще е наред. Заобиколи и влез от…

Алекс вдигна глава в мига, в който към Джакс се спусна черна фигура. Въздухът излезе от дробовете й със свистене. От силния удар тя полетя към Алекс и той се озова с лице върху контролното табло. Страничната облегалка между двете седалки се вряза болезнено в бъбреците му, раменете му потънаха към дясната седалка, вратът му се изви под невъзможен ъгъл. В тази позиция цялата тежест на Джакс и едрия нападател беше върху него и той не можеше да си поеме дъх.