Unknown - index1

Засега бихме могли да се опитаме да проявяваме повече разбиране към пропастта, която ни разделя. Ако искаме да оцелеем, трябва да си помагаме.

Алекс нямаше представа какво ги чака, но кимна. Имаше чувството, че от плещите му падна камък, тежест, който мъкнеше със себе си, откакто тя си тръгна предния път.

Въпреки всичко му беше изключително трудно да приеме, че тази жена идва от друг свят.

– И къде е този твой свят? Твоят дом? На другия край на Вселената? Оттатък някакъв тунел, който ти позволява да напуснеш своя свят и да дойдеш в моя?

– Мога само да ти кажа, че там, откъдето идвам, е от другата страна на мрака, от другата страна на небитието.

– Не разбирам.

– Ние също не разбираме. – Тя вдигна ръка в безпомощен жест, после я отпусна. – Много са нещата, които не са ми ясни. Знам само, че става въпрос за коренно различни места, които в същото време много си приличат. Точно в момента обаче това не е наш проблем. Точно в момента нашият проблем е, че ако искаме отговори, преди всичко трябва да останем живи. А за да го направим, се налага да изчезваме от тук.

Алекс кимна.

– Какво ще правим с трупа на Бетани?

– Ще я изпратя обратно в моя свят – рече Джакс и клекна край мъртвото тяло.

При следващата светкавица Алекс с ужас видя как Джакс рисува неразбираеми символи с върха на ножа си върху челото на Бетани.

– Какво правиш?

– Изпращам я обратно в моя свят.

– Но нали ми каза, че в моя свят магия не съществува. Защо си мислиш, че ще успееш да го направиш, след като тук няма магия?

– Тя е дошла тук с линия на живота – точно като мен предишните два пъти. Сега просто я активирам.

Той посочи към леглото.

– Джакс, всичко е в кръв, и аз съм целият в кръв. Дори да ни отървеш от трупа на Бетани, кръвта й е навсякъде в къщата и само чака да бъде открита.

Без да вдига поглед от зловещото си занимание, Джакс отговори на въпросите му.

– Кръвта е нейна, не е от този свят. Ще се върне там заедно с нея. – Вдигна глава и се усмихна. – Де да можех да съм там, когато изпратя кралицата им в този й вид.

Светкавица озари помещението за миг със суровата си светлина, за да потъне обратно в сенките, съпроводена от грохот, разтърсил къщата. Навън клоните на дърветата се огъваха под напора на вятъра. Дъждът блъскаше здраво в прозорците.

Джакс изряза още два тайнствени символа. Макар Бетани да бе мъртва, от странната плетеница на линиите изби кръв. Алекс не можа да се въздържи да не оцени рисунката от художествена гледна точка, различи усещането за движение, които създаваше композицията.

– Готово – рече Джакс на себе си и се изправи.

– Какво е готово? – На фона на студената светлина на нова светкавица той погледна към жената на пода. – Какво би трябвало да се случи?

Бетани може и да беше красива в живота, но в смъртта, с тази зейнала рана на шията, изглеждаше гротескно.

От вида й стомахът му се преобърна. При следващата светкавица забеляза прободна рана на гърба й. Острието на Джакс бе кърваво, когато той го видя за пръв път. Значи явно бе намушкала Бетани, за да я обезвреди.

Щом Джакс се изправи, и последните отблясъци на светкавицата отмряха и стаята потъна в тъмнина. Дъждът, барабанящ по прозореца, придаваше зловещ вид на нощта.

При поредната светкавица на пода нямаше нищо. Нито труп, нито кръв.

Алекс запримига невярващо. Бетани я нямаше.

Просто… я нямаше.

– Ето – рече Джакс. – Сега по-добре ли е?

– Как го направи? – посочи той празното пространство на пода.

– Нали ти обясних – активирах линията на живота й, за да я върна обратно.

Като не можеше да повярва на очите си, Алекс заотстъпва назад, докато се блъсна в леглото.

– Не, наистина, как го направи?

При следващата светкавица забеляза, че чаршафите са чисто бели. Нямаше кръв. Нито петънце. Огледа се и прокара пръст по чистата си риза. По нея нямаше кръв.

Сякаш Бетани никога не бе влизала в дома му.

– Добре ли си? – надвеси се Джакс.

– Невъзможно е, но го видях с очите си – кимна сковано Алекс.

– Всичко, което ти казах, е истина, Александър.

Той успя само да кимне.

Тя въздъхна.

– Знам, че ти е трудно, Алекс. Може би по-късно ще ти помогна да го разбереш по-добре, но сега трябва веднага да изчезваме. – Хвърли му подозрителен поглед. – Между другото, какво се случи на онзи нещастник в другата стая, дето е край вратата?

– Моля…? – В следващия момент си спомни. – А, онзи ли… Прекърших му врата.

– Сериозно? – Джакс изви вежда. – Браво, Алекс, добра работа.