Unknown - index1

Тъкмо се канеше да изстреля някоя обида по неин адрес в опит да я изкара от релси, когато недалеч тресна поредната мълния. На студената светлина, нахлула през прозореца, Алекс забеляза, че сините й очи са облещени. Мълнията разтърси къщата.

Преди светкавицата да угасне, му се стори, че мярна отблясък на острие.

За секунда се запита дали пък упоритостта му не й е дошла в повече и не е решила да го изкорми на мига, още в леглото, и да приключи въпроса. Представи си я как го пронизва, докато той лежи вързан и безпомощен, и го обзе внезапна паника. Макар да не можеше да я спре по никакъв начин, той се стегна инстинктивно, готов да поеме удара с ножа.

Вместо това брадичката на Бетани се вдигна още по-назад и шията й се изравни с извития й гръб.

Докато светкавицата блесне отново, Алекс с изненада установи, че в косата на Бетани се е вкопчила ръка, която дърпа главата й назад. Странната, неестествена извивка на гърба на Бетани изведнъж намери обяснение. Първата му мисъл беше, че здравенякът се е върнал и е решил да поеме нещата в свои ръце.

Кървав нож изсвистя пред шията на Бетани. Потъна дълбоко и разряза плътта от ухо до ухо.

От ужасяващия прорез бликна кръв на талази. Ръката бе сграбчила главата на Бетани и я дърпаше назад. Ръцете й се мятаха безпомощно, гърдите се повдигаха, в разрязаното й гърло напираше писък, но нямаше какво да го произведе.

Проблесна светкавица, изтрещя гръм. По гърдите на Бетани потекоха реки гъста кръв, бликнала от прекъснатите артерии. Ръцете й немощно се протягаха към въздуха наоколо. Устата й зейна в желание да си поеме дъх. От разрязаната трахея пръскаше кървава пяна.

Алекс остана втрещен при вида на агонизиращата жена. Убийството бе извършено по такъв ужасяващ начин, че чак му се струваше нереално.

Щом светлината на бурята пламна в дълга поредица от светкавици, единственото, което успя да види, бе конвулсивно потръпващата Бетани и объркването, изписано на лицето й. Цялото й тяло се отпусна, когато последният й дъх гъргореше в напускащите я дробове.

Юмрукът, който я държеше за косата, я пусна на пода. Тя тупна с глухо изтрополяване на кокали. При следващата светкавица Алекс видя Джакс да стои пред него с кърваво острие на ножа си.

Гледаше го в очите, сякаш в стаята нямаше нищо друго – сякаш нищо друго не съществуваше.

19

– НЯМА ДА ПОВЯРВАШ откога си мечтая за това – рече Джакс с глас, който му се стори по-прекрасен от всякога, а той и бездруго бе запомнил тембъра й като абсолютно замайващ.

Алекс се запита дали е възможно Джакс да е проследила Бетани от друг свят и да се е прокраднала в спалнята му, за да я издебне в момент, когато е незащитена.

– И тя спомена нещо подобно.

За секунда на светлината на светкавицата той мярна доволно изражение да загъва крайчетата на устните й.

Алекс желаеше смъртта на Бетани и подозираше, че е замесена в нещо, което има за цел да причини страдание на доста хора. Тя бе обещала на бабанката с нея да нареже Алекс на парченца, но после си промени мнението и реши да го стори сама само защото той я бе обидил. И въпреки това никога не бе виждал толкова ужасна и потискаща смърт като нейната.

Джакс сигурно прочете изражението на лицето му, защото поде неизречената му мисъл.

– Стана бързо, Алекс. Това, което тя би ти причинила с ножа си, щеше да продължи с часове. В тази буря никой нямаше да чуе писъците и ревовете ти. Щеше да й доставиш удоволствие със страданието си.

Алекс преглътна и кимна. Беше облекчение за него да чуе, че това е било само една вероятност.

– Джакс… – Погледна към дъжда, обливащ прозореца. После върна озадачения си поглед върху нея. – Как така не си мокра?

– Там, откъдето идвам, не валеше.

На фона на светлината, проникнала през прозореца, той различи над раменете и ръцете й да се извива пара.

При последната им среща тя, общо взето, му каза, че той е сам и че тя ще се занимава със своите си работи. Беше го предупредила, че неприятностите ще го намерят.

Какво ли я бе накарало да промени решението си.

– Какво правиш тук?

Погледът му продължаваше да е фиксиран върху неговия.

– Попаднахме на част от плановете им. Дойдох колкото се може по-бързо.

– Наистина ужасно се радвам да те видя. Наистина много, много се радвам.

– Хм, след като приключи с жалкото съвкупление, вдигни си панталона и да вървим. Трябва да се махаме оттук.

– Не съм взел никакво участие в това, а и не мислиш ли, че ако можех, досега да съм си вдигнал гащите? – След като не получи отговор, й посочи с глава китките си. – Освободи ме. Моля те.