Unknown - index1

– Там, откъдето идвам, това е нищо.

– И тук е нищо – излъга той.

На устните й се прокрадна усмивка. Тя се отпусна обратно върху него, топлият й дъх пак облъхна ухото му.

– Знам какво правиш, Алекс – прошепна тя. – Но няма да стане. Няма да вляза в пошлия ти капан. Няма да ме ядосаш толкова, че да ти прережа гърлото. Тук съм, за да свърша каквото има да се свърши, и възнамерявам да се постарая. Колкото и да се опъваш, няма да спечелиш нищо. Тази нощ ще забременея от теб. Нищо не можеш да направиш. Просто така са устроени мъжете. После ще се постарая да използвам ножа си така, че да съжаляваш за всяка своя дума.

В тъмнината на стаята, осветявана само от спорадичните проблясъци на мълниите, прокрадващи се през пелените от дъжд, Алекс усети как тежкото положение, в което се намираше, се стовари тежко върху плещите му. За момент като че се екзалтира, задето успя да я подмами да нарани сама себе си с тейзъра, но какво спечели всъщност? Втори подобен случай нямаше да му се удаде, а и едва ли би могъл да се освободи от въжетата.

Макар и да изпита известно удовлетворение да я види да се гърчи, не постигна окончателен успех. Осъзна, че тя ще му го върне тъпкано.

Заби поглед в мрака и се остави да го завладее отчаяние.

18

АЛЕКС СЕ СЕТИ ЗА БЕН, за уроците, на които го бе научил дядо му. Бен бе попадал в ужасни, отчайващи ситуации. Беше се изправял пред лицето на смъртта. За такива ситуации дядо му се бе опитвал да го подготви.

Бен се бе опитвал да го подготви да се изправи решително пред смъртта, ако се озове в подобна ситуация, за да може да оцелее.

Всичко това бе втъкано в есенцията на мантрата му: „Неприятностите ще те намерят.“ Това бе начин да му напомня да бъде винаги готов, че във всеки един момент може да се появи проблем. Дядо му обичаше да казва, че неприятностите идват, когато човек е сам. Оказа се прав.

Алекс си напомни да не се предава. Не искаше да излага дядо си. Реши, че след като единственото, което му остава, е да ядоса Бетани толкова, че да я накара да го убие, вместо да следва плана й, ако това беше единственият му успех, тогава значи трябва да се хване за тази възможност. Възможностите, които му предлагаше тя, не бяха единственото, което би могъл да направи. Не беше длъжен да играе по свирката й.

Това, в което бе абсолютно сигурен, беше, че не бива да й позволява да постигне каквото си е наумила, защото това ще доведе до смъртта на още хора. Нямаше представа какво точно предстои, но го знаеше с категоричност.

Не ставаше въпрос за абсурдна битка с упорита жена. Не се касаеше до нелепото й желание да има дете от него.

Беше нещо доста по-голямо, нещо, заради което тя и хората й бяха готови да убият, за да получат. Нещо, което той знаеше, че не бива да й позволи да спечели – та дори това да означаваше, че ще умре, за да го предотврати.

Джакс бе дошла в неговия свят, защото нещо беше тотално не наред. Каза му, че за да дойде, е рискувала да остане вовеки веков в тъмнина. Никой не би поел подобен риск, ако нямаше сериозна причина да го направи. Това по някакъв начин бе свързано с проблемите, заради които Джакс се притесняваше толкова много.

Тя му бе казала истината. Само да й бе повярвал.

Бетани нетърпеливо посегна между краката му и го сграбчи. Той притаи дъх.

– Отпусни се, любовнико. Ще си получа своето и ти го знаеш.

Той не отвърна. Съсредоточи се върху това да наблюдава гнева си при мисълта, че тя се заблуждава, че може да постигне своето, като се опитва да го накара да се поддаде на сластта.

За да отклони мисълта си от Бетани, от меката й топлина, от непрестанните й опити да предизвика страстта му, той си помисли за нощта, в която загина Бен.

Мисълта му се отнесе към майка му, заключена до живот на онова ужасно място. Тя знаеше нещо за всичко това – Алекс вече бе сигурен.

Ужасът от това какво ще му се случи, когато Бетани извади ножа си и се постарае да го накара да забрави за думите си, също се бе настанил някъде дълбоко в мислите му. Представяше си как лежи със здраво завързани ръце и крака, а тя започва да го кълца на парченца. Би се чувствал безпомощен. Вече знаеше, че Бетани не е способна да изпитва съчувствие към чуждата болка.

В светлината на всичко това не бе никак трудно да пренебрегне неискрените й нежности.

– Всъщност струва ми се, че това доста ще ми хареса – прошепна тя в ухото му. – Направи така, че да ми хареса, Алекс.

Никак не му бе трудно да си пожелае да я види мъртва.

В далечен отблясък на светкавицата Алекс забеляза как гърбът й се извива на дъга. Движението й привлече вниманието му, защото му се стори някак неочаквано, неестествено, та дори притеснително – едно вълнообразно движение нагоре на голото й тяло, последвано от внезапно остро поемане на дъх.