Unknown - index1

– Звучи направо безнадеждно.

– Единственото, което мога да ти обещая – мрачно продължи тя, – е, че ако тръгнеш с мен, ще те защитавам с цената на живота си.

– И защо ще го правиш? – примигна изненадан Алекс.

– Не му е сега времето да ти обяснявам, но знай, че ще пожертвам живота си, за да спася твоя.

Тя вече го бе направила веднъж. Тържествената й клетва прозвуча като предвестник на мрачна съдба, която дебнеше от сенките, за да го сграбчи.

– Наистина би могъл да ми помогнеш да разберем какво всъщност става – продължи тя. – Но трябва да съм сигурна, че ако тръгнеш с мен, няма да си ми в тежест. Животът на много хора зависи от мен. Няма да рискувам себе си, за да мъкна безполезен труп. Трябва да съм сигурна, че ако тръгнеш с мен, ще мога да разчитам на теб.

Той й спаси живота при първата им среща. Не можеше да си представи, че би допуснал да й се случи нещо лошо.

– Може да не искаш да направиш този избор, Алекс, но ти се налага. Вече се забавихме прекалено тук. Идваш ли с мен или не?

Тя се наведе напред в мрака.

– Решавай.

Той се вторачи в очите й, имаше чувството, че гледа директно в душата й. Винаги бе имал смътното чувство, че не знае кой е всъщност. Винаги му се бе струвало, че чака нещо. Сега си помисли, че всъщност цял живот е чакал този момент.

– От първия миг, в който те видях тази вечер, когато разбрах, че си се върнала, знам, че съм с теб. Нещо се случва, нещо, което не разбирам, но достатъчно зловещо. И аз съм част от него. Някак си сме заедно в това, макар да сме от различни светове. Не мога да отстъпя. И няма да го направя. С теб съм.

На лицето й се изписа топла усмивка. Протегна се и нежно го хвана за ръката. В жеста й сякаш имаше съчувствие към всичките проблеми, които бяха надвиснали над главата му. Към всичко онова, от което не можеше да го предпази.

Гласът й стана топъл и нежен.

– Тогава да вървим.

– Само секунда – трескаво коленичи той и отметна завивката от леглото.

Пресегна се под леглото, докато не напипа сейфа, завинтен за пода, където държеше пистолета си. Набра нужната комбинация и вратичката се отвори.

Той извади пистолета и шестте резервни патрона.

– Какво е това? – попита тя.

– „Глок 17“.

– Оръжие, направено с технология? – сбърчи чело тя.

– Да, технология, която ще ни помогне да се защитим.

В тъмното той прокара показалец по затвора на оръжието, за да е сигурен, че е вдигнат и че в барабана има патрон. Винаги държеше пистолета си зареден, но не беше сега моментът да е допуснал грешка.

– Какво кара трите точки да сияят?

– Тритият. Благодарение на него човек по-лесно се прицелва при лошо осветление.

– В моя свят мога да направя светлина, която сияе почти по същия начин.

Той забеляза, че Джакс държи оръжието под око. Спомни си как ловко борави тя с ножа. Тази жена можеше да оцени колко е важно едно оръжие за запазването на живота. Той взе кобура от изкуствена кожа и го окачи на колана си. Щом пъхна вътре пистолета, защитното капаче щракна отгоре. Той си облече леко яке, под което да скрие пистолета, после взе няколко кутийки с патрони от едно чекмедже и ги напъха и джобовете си заедно със заредените барабани.

Взе всички налични пари в брой, които намери в сейфа, и също ги напъха по джобовете си. Подаде малко и на Джакс.

Тя ги огледа, все едно виждаше тайнствен предмет от друг свят.

– Това са пари. Ще ни трябват. Вземи малко у себе си за всеки случай.

Без да задава повече въпроси, тя сгъна банкнотите и ги пъхна в кесията са кръста си.

– Ще трябва да ти намерим и малко дрехи.

– Аз си имам дрехи – рече тя.

– Да, но с тази черна рокля и наметало привличаш вниманието. Ако искаме да не ни намерят, е по-добре да не се набиваме на очи. Трябва да се смесим с тълпата, да сме невидими сред хората.

Тя се усмихна.

– Добра логика. А сега побързай. Ще стане неприятно, ако ни заварят тук.

Цялата идея за това, че ги преследват пришълци от друг свят, му се струваше като кошмар наяве. В същото време беше по-истинско от всичко друго в живота му.

– Знаеш ли кой ни преследва? – попита Алекс.

– Да. Пирати.

21

– ЧАКАЙ МЕ ТУК, ДОКАТО СЕ УВЕРЯ, че е чисто и запаля джипа – посочи Алекс стария си червен чероки, паркиран на алеята.

Джакс погледна към тъмната къща от прага на кухнята.

– Добре, но побързай.

Очевидно се притесняваше повече от това, което би могло да ги дебне в мрака отзад. Последния път натрапниците бяха проникнали през предната врата. Дали този път тя не очакваше да се появят някъде от дъното на къщата, запита се той.