Unknown - index1

Сред тихия шепот на дъжда Джакс вдигна поглед към Алекс.

– Та както казвах, обикновено пътуват по двойки.

Бен обичаше да казва, че в ръкопашни схватки ножът е по-ефикасен от пистолета. Алекс му вярваше.

Докато Джакс трескаво приклекна, за да извърши ритуала със символите, активиращи линията на живота на онзи, Алекс прибра своя глок.

– Да се измитаме оттук, преди да се е оказало, че пътуват по четворки.

Джакс го изгледа особено. После махна с ръка.

– Спомена, че трябва да буташ джи… джи… как му каза на това?

– Джипа. Трябва да го бутна надолу по алеята, за да запали – рече той, докато се пресегна да освободи ръчната. Напъна с рамо, за да даде начален тласък на черокито.

– Ти побързай с него, докато аз запаля. После скачай вътре.

Джипът се изтърколи по алеята, засилвайки се. Алекс затича покрай него, като буташе, после, когато колата набра нужната скорост, той скочи вътре и включи на втора. Като насочи волана надясно надолу по баира, освободи съединителя. Двигателят захапа. Напомпа газта няколко пъти, за да е сигурен, че няма да изгасне, после превключи на задна и се върна по алеята към дома си. Джакс вече тичаше след него. От втория мъж нямаше и следа.

Алекс й помаха през прозореца да побърза.

Тя притисна длани о вратата. Плъзна ги нагоре по прозореца на дясната врата, докато джипът забави ход.

– Алекс, чакай, как да вляза?

Вместо да й обяснява, че има дръжка и как да я дръпне, той се пресегна и отвори. Тази жена бе намерила пролука между измерения, светове или каквото там беше, а не можеше да отвори вратата на най-обикновен джип.

Джакс скочи вътре.

– Някой ден ще трябва да ме научиш как да го правя сама.

Той превключи на втора и докато ускоряваше по улицата, забеляза, че тя се е вкопчила с всички сили в страничната дръжка.

– Нужно ли е да се движим толкова бързо? – попита го, останала без дъх.

Алекс погледна скоростомера.

– Караме с под петдесет.

– Би ли намалил, ако обичаш?

За човек, изкормил три пъти по-едър от себе си мъж и направил му лоботомия с голи ръце, тя изведнъж изглеждаше доста притеснена. Всъщност самият Алекс се чувстваше по подобен начин. Намали, за да й даде възможност да привикне със скоростта.

Косата й бе сплъстена от дъжда и прилепнала плътно о главата. Той не пропусна да забележи, че по нея нямаше и капка кръв. Подгизналата й рокля бе станала на парцали от кратката схватка. Но самият факт, че я вижда жива, я правеше да изглежда по-прекрасна от всякога. Постепенно тя като че се поуспокои, макар и не съвсем.

– Съжалявам, Алекс.

– За какво?

Тя изчака погледът му да срещне нейния.

– Че се наложи да го убиеш.

– Благодарен съм, че не те нарани.

Докато караха бавно по улицата, той забеляза, че ръцете й са свити в юмруци в скута й. Все едно бе готова да се боксира.

– Какво има?

Тя заби поглед през страничното стъкло.

– Трябваше да внимавам повече. Заради мен за малко не загинахме и двамата.

Алекс също изпитваше гняв, но поради друга причина. Яростта му бе насочена към мъжа, който се опита да я нарани и за малко не успя.

– Не бъди толкова строга със себе си. И двамата сме живи, а онези двамата са мъртви. Това е единственото, което има значение.

– Не и за мен – пророни тя като че на себе си, без да го поглежда. – Не съм дошла тук, за да се държа като глупачка. – В гласа й той долови раздразнение. – Толкова хора зависят от мен.

– Погледни ме, Джакс. – Тя го послуша, макар и с неохота. – Оцеляхме. Не ми се вярва хората, които зависят от теб, да ти дават точки за стил на изпълнение. Единственото, което е важно за тях, е, че намерихме начин да сложим край на това.

Тя най-после се усмихна.

– Прав си. Оцеляхме. Би трябвало да те смъмря, задето си толкова бавен, Александър Рал, но самата аз не бях по-експедитивна. Да се надяваме, че и двамата ще бъдем по-внимателни занапред, така че другия път да се отървем по-леко.

Той й се усмихна в отговор.

– Дадено.

22

АЛЕКС НАМАЛИ И СВЪРНА към добре осветен паркинг. Дори посред нощ имаше доста коли.

– Какво е това място? – попита Джакс.

Алекс посочи надясно.

– Ей там има казино. Комарът е забранен на сушата, но на кораб няма проблеми, така че построиха това казино насред реката. Повдигнато е на греди и е завързано за докове.

– Често ли идваш тук?

Алекс разбра накъде бие. Спомни си укора в гласа й, когато заговори за местата, които обича да посещава.

В случая обаче се притесняваше, че ако паркира просто насред квартала или насред празен паркинг, ще привлекат внимание.