Unknown - index1

– Знам за това място, но никога не съм идвал.

Тя отметна кичур коса от лицето си.

– Добре.

– Тук винаги има народ, така че няма да изглежда подозрително, че сме спрели. Можем да извадим платнището и да поспим отзад. Няма да е много удобно, но ще сме на сигурно място до сутринта.

– Не се чувствам уморена. Ще остана на пост.

Алекс я стрелна с поглед.

– На пост ли? Човек, седящ в паркиран автомобил, със сигурност ще привлече вниманието. Ти, в тази рокля и с дълга руса коса, по това време на нощта, определено ще събереш тълпа. А това е последното, което ни трябва.

– Изглеждам ужасно – рече тя и огледа роклята си. – Пък и избрах тази рокля, за да не привличам вниманието.

– Повярвай ми – тълпа.

С периферното си зрение той я видя как прокарва пръсти през чупливата си мокра коса, за да се опита да й придаде по-приличен вид. Алекс си каза, че невчесана изглежда дори още по-съблазнителна.

Винаги си бе мислил, че ако срещне красива жена, чиито дрехи и коса са в безпорядък, а тя въпреки всичко изглежда добре, значи наистина е красива. Джакс бе повече от красива. Беше умопомрачителна.

Мина му мисъл, която определено не му се поправи. Запита се дали външният вид й помага да скъсява дистанцията с мъжете, които възнамерява да убие.

Прогони от главата си мислите за това колко е красива и спря джипа между два минивана. Така черокито щеше да се забелязва по-трудно, ако някой реши да го търси. Освен това тази част на паркинга беше най-тъмната.

Знаеше, че в казината има камери, които наблюдават паркинга, но ако никой не доближеше черокито му, едва ли щеше да привлече вниманието на охраната. През паркинга притичваха хора, които бързаха да се скрият от дъжда в колите си или в казиното. Надяваше се, че никой от спотаените в сенките фигури не търси него и Джакс.

Веднъж спрял чистачките, при дъжда, който се изсипваше върху стъклото, вътре в купето не се виждаше почти нищо. Алекс посочи наляво.

– Там има магазини. Можем да купим дрехи от там, но ще отворят чак сутринта.

– До сутринта има още няколко часа – отвърна тя с отнесен глас.

– По-добре да починем, доколкото е възможно.

– Но не…

– Не се ли укоряваше, че не си била достатъчно съсредоточена, поради което за малко не ни убиха? За да бъдеш нащрек, трябва да поспиш.

Джакс въздъхна.

– Да, прав си. Да се опитаме да починем, докато все още имаме тази възможност.

Вместо да излизат в дъжда и да се намокрят, докато влязат през задната врата – а и да рискуват охраната да ги забележи, – двамата се прехвърлиха през седалките и се настаниха в багажното отзад. В това време Алекс беше абсолютно убеден, че дори някоя камера да е насочена точно към джипа, няма да се види нищо във вътрешността му.

Алекс държеше в джипа одеяло и чантичка за първа помощ. Разстла одеялото на пода, извади платнището и го закачи. После взе фенерче от чантичката и светна. Не беше силно, но в затвореното пространство бе напълно достатъчно. Джакс го наблюдаваше как си сваля якето.

– Легни – рече й.

Тя не се възпротиви. Той постави чантичката под главата й за възглавница, покри я с якето си най-старателно. Наложи й се да свие крака, за да се побере на малкото място.

– Благодаря – погледна го тя.

Алекс кимна и се облегна на изпъкналия овал, очертаващ колелото. Не беше много удобно, но беше за предпочитане пред това да са някъде, където пришълци от други светове могат да изскочат във всеки един момент и да му счупят врата.

Щом се настаниха, той изгаси фенерчето. Жълтеникавата светлина на лампите на паркинга се просмукваше през ъгълчетата на платнището. На фона на дъжда, който се стичаше по прозорците, светлината танцуваше меко по лицето й.

Тя продължаваше да го наблюдава.

– Трябва да измислим следващия си ход.

Алекс сви рамене.

– Може би. А може би всичко свърши.

Тя го изгледа невярващо.

– Да е свършило?

– Имам предвид за тази нощ. Бетани е мъртва. След като осъзнаят, че са загубили водача си, няма ли вероятност да се откажат? Може би вече си свърши работата тук.

Джакс човъркаше нишка, подала се от одеялото, сякаш се опитваше да намери точните думи или навярно да реши до каква степен да сподели с него каквото знае.

– Разбирам защо ти изглежда така, Алекс, повярвай ми. Но нещата наистина са по-сложни. Кралица Бетани не беше истинският проблем.

На Алекс определено не му се видя така.

– Какво имаш предвид? Тя дойде тук от твоя свят. Сама каза, че навярно наблюдават семейството ми от доста време. Тя уби Бен… нали ти сама го каза. Искаше наследникът й да е от рода Рал, след което планираше да ме убие. – Алекс скръсти ръце. – Дори е наела онзи да откупи картините ми и да ги унищожи.