Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

Лисбет успя да го свърже с втория случай в шест и половина вечерта. Готфрид Вангер бе участвал в преговори в Карлстад, където концернът „Вангер“ закупува местна дърводелница. На следващия ден е открито тялото на фермерката Магда Лувиса Шьоберг.

След петнайсет минути откри връзката му и с третия случай. Удеваал 1962 година. В деня на изчезването на Леа Першон местният вестник взема интервю от Готфрид Вангер по повод на евентуално разширяване на пристанището.

Три часа по-късно Лисбет Саландер бе стигнала до извода, че поне при пет от осемте убийства Готфрид Вангер се бе намирал в съответните населени места в дните непосредствено преди или след извършването на убийствата. Не можа да открие информация, която да го свърже с жертвите от 1949 и 1954 година. Тя разгледа една негова снимка, отпечатана в някаква статия. Той бе красив слаб мъж с тъмноруса коса. Приличаше на Кларк Гейбъл от „Отнесени от вихъра“.

През 1949 година Готфрид Вангер е на двайсет и две години. Първото убийство извършва в родното си място. Хедестад. Ребека Якобсон, секретарка в концерна „Вангер“. Къде сте се срещнали? Какво си ѝ обещал ?

Когато Будил Линдгрен в седем часа каза, че иска да заключи и да се прибира, Лисбет Саландер ѝ изсъска, че не е приключила. Можела да си ходи, стига да ѝ остави ключа, така че тя да продължи да чете. Шефката на архива към този момент бе толкова бясна, че някаква си пикла си позволява да ѝ държи тон, че позвъни на Дирх Фроде за допълнителни инструкции. Фроде веднага ѝ каза, че Лисбет може да остане там цяла нощ, ако реши. След това попита госпожа Линдгрен дали би била така добра да съобщи това на пазача, та момичето да може да си тръгне без проблем.

Лисбет Саландер прехапа устна. Проблемът бе, че Готфрид Вангер се удавя пиян през 1965, а последното убийство е извършено през февруари 1966 година в Упсала. Започна да се чуди дали не бе сгрешила, като бе включила седемнайсетгодишната гимназистка Лена Андершон в списъка. Не. Почеркът на убиеца може и да не е съвсем същият, но отново си имаме работа с пародия на Библията. Трябва да има връзка.

В ДЕВЕТ ЧАСА вече бе започнало да се мръква. Бе хладно и ръмеше. Микаел седеше край кухненската маса и барабанеше с пръсти по плота ѝ, когато видя волвото на Мартин Вангер да преминава по моста в посока към носа. Това реши окончателно нещата.

Микаел не знаеше какво да прави. Изгаряше от желание да зададе терзаещите го въпроси, да изправи Мартин лице в лице с тях. Това, разбира се, не бе кой знае колко умно, при положение че смяташе Мартин Вангер за луд сериен убиец, който бе отнел живота на сестра си и на едно момиче от Упсала, а освен това се бе опитал да застреля и самия него. Но Мартин Вангер същевременно го привличаше като магнит. А и той не подозираше, че Микаел знаеше. Журналистът можеше да отиде до дома му под някакъв предлог… хм, например, за да върне ключа от колибата на Готфрид Вангер. Микаел заключи вратата и пое бавно към носа.

В къщата на Харалд Вангер, както обикновено, бе тъмно като в рог. В тази на Хенрик Вангер светеше само един от прозорците към двора. Ана си бе легнала. В дома на Изабела също бе тъмно. Сесилия не си беше у дома. В къщата на Александър Вангер светеше на втория етаж. В останалите два имота, където живееха странични хора, също цареше мрак. Не срещна жива душа.

Спря се пред дома на Мартин Вангер, обзет от нерешителност, извади мобилния си телефон и набра номера на Лисбет Саландер. Отново без резултат. Той изключи апарата, за да не звънне в неподходящ момент.

На първия етаж светеше. Микаел премина през моравата и се спря на около метър от кухненския прозорец, но очите му не уловиха дори и най-малкото движение. Той тръгна да обикаля около къщата, като се спираше до всеки прозорец, но от Мартин Вангер нямаше и следа. За сметка на това обаче забеляза, че малката вратичка в гаражната порта бе открехната. Недей да се държиш като пълен идиот . Но Микаел не успя да устои на изкушението да хвърли един бърз поглед вътре.

Първото, което забеляза, бе дърводелски плот, на който имаше отворена кутия с амуниции за пушка за лов на лосове. След това видя на пода под нея две туби за бензин. Да не би да се готвиш за второ нощно посещение, Мартин ?

– Влез, Микаел. Видях те да идваш насам по пътя.

Сърцето на Микаел спря. Той обърна бавно глава и съзря Мартин Вангер. Той стоеше в мрака до една врата, която водеше към къщата.

– Просто не можа да стоиш настрана, нали?