Лисбет хвърли един поглед на картата и отбеляза, че концернът имаше много фабрики, офиси и магазини. Тя констатира още, че на всяко от местата на убийствата имаше по една, а понякога и по повече червени точки, които отбелязваха филиали на концерна „Вангер“.
Първата връзка, която успя да направи, бе по случая от 1957 година. Ракел Лунде, Ландскруна, е намерена мъртва в дома си, след като предприятието В&К успява да спечели мащабна поръчка, възлизаща на милиони, за построяването на нов търговски център в града. В&К е съкратено от Строителна фирма „Вангер и Карлен“, която е част от концерна „Вангер“. Местният вестник бе взел интервю от Готфрид Вангер, който бе дошъл специално, за да подпише договора.
Лисбет си спомни нещо, което бе прочела в пожълтелите материали от полицейското разследване в Ландскруна. Ракел Лунде, гадателка през свободното си време, всъщност работеше като чистачка в Строителна фирма В&К.
КЪМ СЕДЕМ ЧАСА ВЕЧЕРТА Микаел поне дузина пъти се бе опитал да се свърже с Лисбет по мобилния ѝ телефон, но получаваше едно и също съобщение – че телефонът ѝ е изключен. Явно не искаше да я безпокоят, докато ровеше в архива.
Той обикаляше неспокойно напред-назад из къщата. Бе извадил записките на Хенрик за заниманията на Мартин Вангер по време на изчезването на Хариет.
През 1966 година Мартин Вангер бе ученик последна година в гимназията в Упсала. Упсала. Лена Андершон, седемнайсетгодишна гимназистка. Главата е отделена от тялото .
Хенрик го бе споменал веднъж, но Микаел се видя принуден да прегледа записките си, за да открие точния пасаж. Мартин е бил доста затворен младеж. Семейството дори се е безпокояло за него. След като баща му се удавя, Изабела решава да го прати в Упсала, за да смени средата. Там живее в дома на Харалд Вангер. „Мартин и Харалд?“ Не му звучеше достоверно.
За Мартин Вангер не бе имало място в колата, с която семейството отпътува за Хедестад, за да присъства на фамилната среща. Бе изпуснал и влака и бе пристигнал в късния следобед. Следователно бе останал заклещен от другата страна на моста. Докаран е до острова от една лодка едва в шест часа вечерта, където, освен всичко друго, е посрещнат лично от Хенрик Вангер. В резултат на това Хенрик поставя името на Мартин доста надолу в списъка с лица, които биха могли да имат отношение към изчезването на Хариет.
Мартин Вангер бе казал, че не бе срещал Хариет през този ден. Лъжа. Той бе пристигнал в Хедестад по-рано и бе стоял на улица „Йернвегсгатан“, точно срещу сестра си. Микаел можеше да го докаже с помощта на снимки, които бяха лежали забравени в продължение на четирийсет години.
Хариет Вангер бе видяла брат си и бе изпаднала в шок. Бе се върнала на остров Хедебю и се бе опитала да разтоваря с Хенрик Вангер, но бе изчезнала, преди да успее да го стори. За какво си искала да му разкажеш? За Упсала? Но Лена Андершон от Упсала не бе в списъка ти. Ти не си знаела за този случай.
Микаел все още не можеше да навърже отделните елементи от историята. Хариет бе изчезнала в три часа през деня. По това време Мартин се е намирал от другата страна на водата, което бе леснодоказуемо. Няма как да е сторил нещо на Хариет Вангер на острова. Все още липсваше едно парче от пъзела. Дали нямаше съучастник? Анита Вангер?
НА ОСНОВАТА НА ДОКУМЕНТАЦИЯТА В АРХИВА Лисбет констатира, че позицията на Готфрид Вангер в концерна се бе променяла в течение на годините. Той бе роден през 1927 година. Бе срещнал Изабела Вангер на двайсетгодишна възраст. Тя забременява малко след това. Мартин Вангер е роден през 1948 година, след което не остава и грам съмнение, че двамата младежи ще трябва да сключат брак.
На двайсет и две годишна възраст е назначен на работа в централата на концерна „Вангер“ от Хенрик Вангер. Той очевидно е бил надарен и вероятно са го смятали за обещаващ млад талант. На двайсет и пет си осигурява място в Управителния съвет като заместник-началник в отдела по развитие. Една изгряваща звезда.
Някъде през петдесетте години обаче кариерата му изпада в застой. Той се пропива. Бракът му с Изабела не върви. Това се отразява доста зле на децата, Хариет и Мартин. Хенрик се намесва. Кариерата на Готфрид е достигнала кулминационната си точка. През 1956 година е открито още едно място за заместник-началник по развитието на предприятието. И така отделът получава двама началници – вторият работи, докато Готфрид пие и отсъства дълго време от работа.
Но Готфрид си остава Вангер, при това притежава чар и дар слово. Основното му задължение през 1957 година очевидно е било да обикаля из страната и да открива фабрики, да разрешава конфликти на местно ниво и да създава впечатлението, че управлението на концерна всъщност се интересува от случващото се в останалите филиали. Ние изпращаме един от нашите синове, който да изслуша вашите проблеми. Вземаме ви на сериозно.
Читать дальше