Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

Веднага щом Микаел и Лисбет отключиха вратата, се увериха в правотата си. Тежката миризма на овъглена плът и горени вътрешности изпълваше помещението. Но мъчителят на котки не бе използвал огън. В единия ъгъл имаше горелка като тези, които скиорите използват, за да полират ските си с восък.

Лисбет извади цифровия фотоапарат от един джоб на дънковата си пола и направи няколко снимки. Взе горелката със себе си.

– Това може да послужи като доказателствен материал. Възможно е да е оставил отпечатъци – рече тя.

– Ама разбира се. Можем да помолим всички членове на семейство Вангер да ни предоставят пръстови отпечатъци – каза Микаел саркастично. – Ще ми е забавно да гледам, докато се опитваш да убедиш Изабела.

– Има начин – отвърна Лисбет.

– По пода имаше много кръв. Намериха и ножица за рязане на болтове, която вероятно бе използвана за отстраняването на главата от тялото.

Микаел се огледа. Издигнатият централен гроб принадлежеше на Александър Вангерсаад. В пода имаше още четири, приютили основоположниците на фамилията. След това семейството явно бе преминало към кремация. На стената имаше около трийсет плочи с имена на членове на клана. Микаел проследи фамилната хроника и се зачуди къде бяха погребали останалите роднини – тези, незначителните.

– СЕГА ВЕЧЕ ЗНАЕМ – рече Микаел, докато вървяха по моста. – Преследваме напълно луд човек.

– Какво искаш да кажеш?

Микаел се спря насред моста и се облегна на парапета.

– Ако ставаше въпрос за обикновена откачалка, която се опитва да ни сплаши, то тя би убила котката в гаража си или дори в гората. Нашият престъпник обаче извършва злодеянието си във фамилната гробница. Това е като обсебване. Представи си какъв риск поема. Сега е лято и хората се разхождат дори и през нощта. Пътят, който води до църквата, е най-краткият между северната и южната част на Хедебю. Дори и да е затворил вратата, котката със сигурност е вдигнала страшна олелия, а из въздуха се е носела миризма на изгорено.

– Той?

– Не мисля, че Сесилия Вангер би се промъкнала тук с горелка предната нощ.

Лисбет вдигна рамене.

– Не вярвам на нито една от тези персони, включително на Фроде и твоя Хенрик. Този род би те измамил при първа възможност. Какво следва оттук нататък?

Настъпи моментна тишина. След това Микаел рече:

– Научих доста тайни за теб. Колко души знаят, че си хакер?

– Никой.

– Тоест никой друг освен мен.

– Накъде биеш?

– Искам да разбера дали имаш проблем с мен. Вярваш ли ми?

Тя го наблюдава доста дълго. След това отново вдигна рамене.

– Нищо не мога да направя.

– Вярваш ли ми? – не отстъпи Микаел.

– За момента да.

– Добре. Нека се разходим до дома на Дирх Фроде.

СЪПРУГАТА НА АДВОКАТ ФРОДЕ, която се срещаше с Лисбет Саландер за първи път, я огледа с шокиран поглед, като същевременно се усмихна учтиво и ги упъти към градината в задния двор. Фроде цъфна, като видя Лисбет Саландер. Изправи се и вежливо я поздрави.

– Много се радвам, че те виждам – каза той. – Гризеше ме съвестта, че не успях да изкажа достатъчно добре благодарността си за невероятната работа, която свърши за нас. Както през зимата, така и сега.

Лисбет го погледна подозрително.

– Затова ми бе платено – рече тя.

– Нямах това предвид. Бях изпълнен с предубеждения към теб, след като те видях. Сега искам да ти се извиня.

Думите му изненадаха Микаел. Дирх Фроде бе способен да помоли за прошка едно двайсет и пет годишно татуирано момиче с пиърсинг, без всъщност да е необходимо да го прави. Изведнъж адвокатът се издигна в очите на Микаел. Лисбет Саландер се загледа пред себе си и го игнорира.

Фроде се обърна към Микаел.

– Какво си направил с челото си?

Седнаха. Микаел му предаде накратко случилото се през последното денонощие. Когато разказа, че някой е стрелял три пъти по него в района на Крепостта, Фроде подскочи. Притеснението му изглеждаше искрено.

– Това е пълна лудост – той направи пауза и впери поглед в Микаел. – Съжалявам, но трябва да сложим край на цялата тази работа. Не мога да рискувам живота ви. Ще говоря с Хенрик и ще разтрогна договора.

– Седни – рече Микаел.

– Ти не разбираш…

– Разбирам, че с Лисбет сме толкова близо до истината, че виновникът е обзет от паника и действа нерационално. Имаме някои въпроси. Първо – колко ключа има за семейната гробница и на кого са раздадени?

Фроде се замисли за миг.

– Честно казано, не знам. Мисля, че повечето членове на семейството имат достъп до гробницата. Знам, че Хенрик има ключ и че Изабела стои понякога там, но не съм сигурен дали има собствен ключ, или взима този на Хенрик.