Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

– Окей. Ти все още си член на Управителния съвет на концерна „Вангер“. Пазите ли някакъв архив? Библиотека или нещо подобно, където се съхраняват вестникарски статии и информация за компанията през годините?

– Да. В централния офис в Хедестад.

– Бихме искали да получим достъп до него. Дали има стари ведомствени вестници или нещо подобно?

– Отново ще трябва да ти отговоря, че не знам. Аз лично не съм стъпвал в архива поне от трийсет години. Най-добре е да разговаряш с жена на име Будил Линдгрен. Тя отговаря за архивирането и съхраняването на документацията на концерна.

– Може ли да ѝ се обадиш и да се погрижиш Лисбет да получи достъп до архива още днес следобед? Тя иска да прочете всички статии за концерна „Вангер“. Изключително важно е да може да се запознае с всичко, което представлява интерес за нас.

– Мога да го уредя. Има ли още нещо?

– Да. Грегер Вангер е носил фотоапарат „Хаселблад“ по време на автомобилната злополука на моста. Това, от своя страна, означава, че и той е правил снимки. У кого биха могли да попаднат след смъртта му?

– Трудно ми е да кажа, но вероятно у вдовицата му или сина му.

– Можеш ли…

– Ще се обадя на Александър и ще го попитам.

– КАКВО ДА ТЪРСЯ? – попита Лисбет Саландер, когато си тръгнаха от дома на Фроде и преминаха по моста на път към къщи.

– Статии и броеве на ведомствения вестник. Искам да прочетеш всичко, което има връзка с датите на убийствата, извършени през петдесетте и шейсетте години. Записвай всичко, което ти направи впечатление или ти се стори дори и леко странно. Мисля, че е по-добре ти да се заемеш с тази част. Имаш по-силна памет от моята, както вече разбрахме.

Тя го удари с юмрук отстрани. Пет минути по-късно мотоциклетът ѝ забръмча по моста.

МИКАЕЛ СЕ ЗДРАВИСА с Александър Биргер. Него го нямаше през повечето време, откакто Микаел заживя в Хедебю, и двамата се бяха засичали съвсем за кратко. „Той е бил на двайсет, когато Хариет изчезва.“

– Дирх Фроде каза, че искаш да разгледаш стари снимки.

– Баща ти е имал „Хаселблад“.

– Така е. Още го пазим, но никой не го използва.

– Знаеш, че по поръчка на Хенрик се опитвам да открия какво се е случило с Хариет?

– Да, разбрах. Мнозина са недоволни от този факт.

– Нищо. Ти, разбира се, не си длъжен да ми показваш каквото и да било.

– Е, сега. Какво те интересува?

– Дали баща ти е правил снимки в деня на изчезването на Хариет.

Те се качиха на тавана. На Александър му трябваха няколко минути, за да успее да открие кашона с огромен брой неподредени снимки.

– Можеш да го вземеш целия вкъщи – рече той. – Ако такива фотографии изобщо съществуват, трябва да са тук.

МИКАЕЛ ПОДРЕЖДА СНИМКИТЕ от кашона на Грегер Вангер в продължение на един час. Кашонът съдържаше пикантерии, които илюстрираха фамилната история, като например доста фотоси от четирийсетте години на Грегер Вангер с големия шведски нацистки водач Свен Улуф Линдхолм. Микаел ги отдели настрана.

Откри няколко плика с фотографии, очевидно направени лично от Грегер Вангер. Те изобразяваха различни хора и фамилни срещи. Една част бяха типични ваканционни снимки – от планински риболов и едно семейно пътуване до Италия. Бяха посетили и наклонената кула в Пиза.

Постепенно откри четири фотографии на автомобилната злополука. Макар че бе разполагал с професионален фотоапарат, Грегер Биргер бе лош фотограф. Снимките показваха или самия камион, или различни хора в гръб. Той откри само една, на която Сесилия Вангер бе уловена в профил.

Микаел сканира снимките, макар и вече да знаеше, че са безполезни. Прибра фотографиите в кашона и изяде един сандвич, докато размишляваше. Към три часа отново отиде до дома на Хенрик, при Ана Нюгрен.

– Чудя се дали Хенрик има и други фотоалбуми освен свързаните с разследването по случая на Хариет.

– Да, фотографията винаги му е била страст, още от младини. Пази много албуми в кабинета си.

– Би ли могла да ми ги покажеш?

Ана Нюгрен се поколеба. Едно бе да му даде ключа от гробницата, където повеляваше господ, и съвсем друго – да го пусне в кабинета на Хенрик Вангер, където се разпореждаше божият началник. Микаел ѝ предложи да позвъни на Дирх Фроде, ако има съмнения. Накрая жената с неохота се съгласи да пусне Микаел. Фотоалбумите заемаха около метър от най-ниския рафт на библиотеката. Микаел се настани на бюрото на Хенрик и отвори първия.

Хенрик Вангер бе запазил всевъзможни семейни снимки. Много от тях явно бяха направени дълго преди той да се роди. Някои от най-старите бяха от седемдесетте години на деветнайсети век и изобразяваха сурови мъже и строги жени. Имаше фотографии и на родителите на Хенрик, и на други роднини. Една от тях показваше бащата на Хенрик, който празнува Мидсъмър с група близки приятели в Сандхамн през 1906 година. На друга, отново от Сандхамн, бяха изобразени Фредрик Вангер, съпругата му Улрика, Андерш Сорн и Алберт Енгстрьом. Те бяха насядали около маса, върху която имаше отворени бутилки. Микаел откри и една снимка на тринайсетгодишния Хенрик Вангер, който беше костюмиран и качен на велосипед. Имаше и други фотографии, които показваха работниците в концерна и техните началници. Видя дори капитан Оскар Гранат, който насред бушуващата война бе превозил Хенрик Вангер и любимата му Едит Лобах на сигурно място в Карлскруна.