Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

Лисбет Саландер намираше компанията му за странно отпускаща. Цялата ситуация бе необичайна. Тя рядко, да не кажем почти никога не завързваше разговор с други хора само за да си побъбри. Не че беше срамежлива. Просто смяташе, че разговорът има чисто практически цели, помага ѝ например да разбере как да стигне до аптеката или колко струва стаята в хотела. И професионални цели – докато работеше за Драган Армански в „Милтън Секюрити“, без проблем можеше да води каквито и да било разговори с цел да изкопчи информация.

За сметка на това обаче мразеше личните разговори, които винаги довеждаха до ровене в интимното ѝ пространство. „На колко си години? – Познай. – Харесваш ли Бритни Спиърс? – Кого? – Харесваш ли картините на Карл Ларшон? – Никога не съм се замисляла. – Лесбийка ли си? – Това определено не е твоя работа.“

Джордж Бланд бе непохватен и самоуверен, ала винаги се държеше любезно с нея и се опитваше да води интелигентен разговор, без да го превръща в състезание и без да се рови в личния ѝ живот. И точно като нея изглеждаше самотен. Колкото и да бе странно, той явно я възприемаше като някаква богиня на математиката, слязла на плажа Гранд Ансе, и очевидно бе доволен от факта, че тя е съгласна да му прави компания. Разделиха се след няколко часа на плажа, когато слънцето бе започнало да се снишава към хоризонта. Той я изпрати до хотела и ѝ показа колибата, която беше неговото ученическо леговище. След това срамежливо я покани на чай. Тя се съгласи, което очевидно го учуди.

Домът му беше доста спартански. Представляваше колиба, в която имаше груба маса, два стола, легло и шкаф за дрехи и спално бельо. Единственият източник на светлина бе една настолна лампа с кабел, който идваше от „Коконът“. За печка използваше газов котлон. Нагости я с вечеря, която включваше ориз и зеленчуци, поднесени в пластмасови чинии. Освен това прояви дързост и ѝ предложи да пуши от местната забранена субстанция и тя отново се съгласи.

За Лисбет не бе трудно да забележи, че компанията ѝ го притеснява и че не знае как точно трябва да се държи с нея. Импулсивно реши да му позволи да я съблазни. Това на свой ред се превърна в мъчителен и сложен процес, по време на който той безпогрешно изтълкува сигналите ѝ, но не знаеше как да подходи. Бе се суетил като котка край паница с вряла овесена каша, докато накрая Лисбет загуби търпение, решително го бутна на леглото и се съблече.

За пръв път се показваше гола след операцията в Генуа. Бе напуснала клиниката с леко чувство на паника. Отне ѝ доста време да осъзнае, че никой не я гледа втренчено. Лисбет Саландер обикновено изобщо не се интересуваше от мнението на останалите хора за себе си и не можеше да разбере откъде се бе взела тази внезапна неувереност.

Джордж Бланд бе съвършеният кандидат за дебюта на новото ѝ аз. Когато (след доста поощряване) най-накрая успя да разкопчае сутиена ѝ, той веднага загаси лампата до леглото си, след което започна да съблича собствените си дрехи. Лисбет разбра, че е срамежлив, и светна лампата. Докато непохватно я докосваше, тя наблюдаваше внимателно реакциите му. Едва доста по-късно вечерта се отпусна и си каза, че той възприема гърдите ѝ като напълно естествени. От друга страна обаче, момчето явно нямаше голяма база за сравнение.

Тя не бе планирала да се сдобие с тийнейджър любовник в Гренада. Аферата им бе плод на чист импулс и Лисбет нямаше намерение да я продължи, след като си тръгна тази нощ. Само че го срещна на плажа още на следващия ден и осъзна, че всъщност ѝ е приятно в компанията на непохватното момче. През седемте седмици на престоя ѝ в Гренада Джордж Бланд бе неразделна част от ежедневието ѝ. Те не общуваха денем, ала той прекарваше късните следобеди преди залез слънце на плажа, а вечерите – сам в колибата си.

Тя констатира, че когато се разхождат заедно, приличат на тийнейджъри. Sweet sixteen[7] . Той явно смяташе, че животът му е станал доста по-интересен. Бе срещнал жена, която да му преподава не само математика, а и еротика.

Отвори вратата и ѝ се усмихна щастливо.

– Искаш ли компания? – попита го тя.

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР СИ ТРЪГНА от дома на Джордж Бланд малко след два часа през нощта. Усещаше приятно чувство на топлина и реши да се разходи по плажа, вместо да тръгне по пътя към Хотл Кий. Вървеше сама през мрака, но много добре знаеше, че Джордж Бланд я следва на около стотина метра.

Винаги го правеше. Никога не бе оставала да преспи у тях. Той често остро протестираше срещу избора ѝ да се прибира сама в мрака и настояваше, че е негов дълг да я изпрати. Особено когато тя много окъсняваше. Лисбет Саландер обикновено изслушваше коментарите му, след което слагаше край на дискусията с едно-единствено „не“. „Ще се разхождам където си поискам, когато си поискам. End of discussion[8] . И не, не искам ескорт.“ Първия път, когато осъзна, че я е последвал, я обзе ярост. Сега обаче намираше известен чар в инстинкта му да я закриля и затова се правеше, че не знае, че той върви след нея и ще си тръгне едва когато я види да влиза в хотела си. Чудеше се как ли би постъпил той, ако внезапно я нападнеха. Тя самата възнамеряваше да използва чука, който бе купила в железарията на „Макинтайър“ и носеше във външния джоб на чантата си. Лисбет Саландер смяташе, че почти няма ситуации, включващи физическа заплаха, при които един добър чук да не е от полза.