Дан Браун - Ад

— Вазари, Вазари — прошепна Сиена. — И тук някъде е скрито тайното му послание?

Лангдън кимна и присви очи към горната част на огромния стенопис. Опитваше се да намери зеленото бойно знаме, на което Вазари бе написал загадъчното послание — CERCA TROVA

— Почти невъзможно е да се види без бинокъл — каза и посочи.

— Но в горната част в средата, ако се загледаш под двете ферми на хълма, има малко килнато зелено знаме и…

— Видях го! — каза Сиена.

На Лангдън му се прииска да има очите на по-млад човек.

Тръгнаха един до друг към внушителната фреска и Лангдън вдигна очи, за да попие цялото ѝ великолепие. Най-после бяха тук. Единственият проблем бе, че Лангдън не беше сигурен защо са дошли. Постоя мълчаливо известно време, взирайки се в детайлите на шедьовъра на Вазари.

„Ако се проваля… ни чака смърт“.

Зад тях проскърца врата и чистачът с електрическата подочистачка надникна от прага. Сиена му махна приятелски и той ги погледа за миг, после затвори вратата.

— Нямаме много време, Робърт — каза тя. — Трябва да мислиш. Тази картина напомня ли ти нещо? Някакви спомени, каквито и да са?

Лангдън огледа хаотичната бойна сцена.

„Истината се вижда единствено през очите на смъртта“.

Лангдън си бе мислил, че на стенописа вероятно има труп, чиито мъртви очи гледат с празен поглед към някоя подсказка в самата картина… или може би нанякъде другаде в залата. За нещастие имаше десетки трупове и никой от тях не бе забележителен по някакъв начин, ничии мъртви очи не бяха насочени в някаква специална посока.

„Истината се вижда единствено през очите на смъртта?“

Опита се да си представи свързващите линии между труповете и се зачуди каква ли форма ще се появи, но не стигна до нищо.

Главата му пулсираше, докато той трескаво се ровеше в дълбините на паметта си. Някъде там гласът на среброкосата жена не спираше да му нашепва: „Търси и ще намериш“.

„Какво да намеря?“ — искаше да извика Лангдън.

Затвори очи и бавно издиша. Опита да се освободи от всичките си мисли с надеждата да се свърже с инстинктите си.

„Варвари.

Вазари.

Cerca trova.

Истината се вижда единствено през очите на смъртта“.

Инстинктът му подсказваше, че е на правилното място. И макар още да не беше сигурен защо, чувстваше, че само секунди го делят от мига, в който ще разбере какво е дошъл да търси.

Агент Брюдер се взираше с празен поглед в червените кадифени панталони и туниката във витрината пред себе си и ругаеше под нос. Екипът му бе претърсил цялата галерия, но от Лангдън и Сиена Брукс нямаше и следа.

„Специални служби! — помисли той гневно. — Откога някакъв си професор е в състояние да им се изплъзне? Къде са отишли, по дяволите?“

— Всички изходи са затворени — повтори един от неговите хора.

— Единствената възможност е още да са в парка.

Брюдер обаче имаше неприятното усещане, че Лангдън и Сиена Брукс са намерили изход.

— Пуснете пак хеликоптера — нареди той. — И местните власти да разширят обсега на претърсване извън стените.

Хората му се втурнаха да изпълняват задачата, а Брюдер се обади на шефа си:

— Имаме сериозен проблем. Всъщност не само един.

* Ужасният папа (ит.) — Б. пр.

36.

„Истината се вижда единствено през очите на смъртта“.

Сиена си повтаряше тези думи, докато продължаваше да оглежда всеки сантиметър от жестоката бойна сцена на Вазари с надеждата нещо да привлече вниманието ѝ.

Виждаше очите на смъртта навсякъде.

„Кои точно търсим?“

Зачуди се дали под „очите на смъртта“ не се имат предвид всички гниещи тела, пръснати по цяла Европа от Черната смърт.

Това поне би обяснило маската на Чумата.

Внезапно си спомни едно детско стихче: „Пръстен роза, джобче с китки. Прах и пепел, страшна битка“.

Рецитираше това стихче, когато бе ученичка в Англия, докато не разбра, че е съчинено по време на Голямата чума в Лондон през 1665 година. Твърдеше се, че под „пръстен роза“ се има предвид гнойна червеникава пъпка, около която се появява тъмен кръг — симптом, че човекът е заразен. Болните носели „пълен джоб с китки“, за да прикрият миризмата на своите разлагащи се тела, както и за да се предпазят от смрадта в града, в който всеки ден умирали стотици, а труповете им били изгаряни. Прах и пепел. Страшна битка.

— За Божията любов — изсумтя Лангдън.

Сиена погледна натам, накъдето гледаше той.

— Какво?

— Това е името на произведение, което някога е било изложено тук. „За Божията любов“.