Дан Браун - Ад

— Ако тръгнем на североизток, ще стигнем до двореца — каза Лангдън и посочи пътеката. — Там можем да се смесим с туристите и да излезем незабелязано. Предполагам, че отварят в девет.

Погледна ръката си, за да види колко е часът, но очите му попаднаха на голата му китка, на която се бе намирал часовникът му с Мики Маус. Зачуди се разсеяно дали е още в болницата заедно с дрехите му и дали ще може да си го вземе.

— Робърт, преди да предприемем каквото и да било, бих искала да знам къде отиваме. Какво се досети? Малеболдже? Каза, че има грешка?

Лангдън посочи дърветата.

— Нека първо се скрием. — Поведе я по пътеката и скоро излязоха на малка полянка — или „стая“, както я наричаха на професионален жаргон ландшафтните архитекти. Там имаше пейки от материал, наподобяващ дърво, и малък фонтан. Въздухът под короните на дърветата беше доста по-хладен.

Лангдън извади проектора от джоба си и го разклати.

— Човекът, създал това дигитално изображение, не само е добавил букви до грешниците в Малеболдже, но също така е променил и реда на греховете. — Насочи проектора и Картата на ада на Ботичели се материализира на плоската повърхност на пейката.

Лангдън посочи стъпаловидното пространство в дъното на фунията.

— Виждаш ли буквите в десетте ями на Малеболдже?

— Да. Catrovacer.

— Точно така. Не означава нищо.

— Но ти се сети, че десетте ями са в объркан ред.

— Не точно. Ако си представим, че тези нива са десет карти, то тази колода не е разбъркана, а сечена. Картите си остават в правилния ред, но започват с погрешна карта.

Лангдън посочи десетте ями на Малеболдже.

— Според текста на Данте на най-високото ниво се намират съблазнителите, шибани с камшици от демони. Но в тази версия съблазнителите се появяват… доста по-надолу, в седмата яма.

Сиена се взря в избледняващото изображение и кимна.

— Да, виждам. Първата яма е станала седма.

Лангдън прибра проектора в джоба си и се върна на пътечката. Взе една пръчка и започна да изписва букви в прахта.

— Това е редът, в който буквите се появяват в променената версия на ада.

C

A

T

R

O

V

A

C

E

R

— Catrovacer — прочете Сиена.

— Да. А ето тука е сечена „колодата“. — Лангдън прокара линия под седмата буква и зачака Сиена да проумее какво е направил.

C

A

T

R

O

V

A

—

C

E

R

— Добре — каза тя. — Catrova. Cer.

— Да. Но за да подредим картите в предишния ред, трябва просто да разделим колодата там, където е сечена, и да върнем долната половина отгоре. Двете половини си разменят местата.

Сиена пак погледна буквите.

— Cer. Catrova. — Сви рамене. — Пак не означава нищо.

— Cer catrova — повтори Лангдън. Помълча и пак произнесе думите, като този път ги сля. — Cercatrova. — Накрая ги каза с пауза по средата. — Cerca… trova.

Сиена ахна и го погледна.

— Да — каза той с усмивка. — Cerca trova

Двете италиански думи „cerca“ и „trova“ буквално означаваха „търся“ и „намирам“. Когато се комбинираха, се получаваше библейската фраза: „Търсете и ще намерите“*.

— Халюцинациите ти! — възкликна Сиена. — Жената с воала! Тя ти е повтаряла, че ако търсиш, ще намериш!… Робърт, осъзнаваш ли какво означава това? Че думите „cerca“ и „trova“ вече са били в подсъзнанието ти! Не разбираш ли? Ти си разгадал тази фраза, преди да влезеш в болницата! Вероятно вече си виждал изображението от този проектор… но си го забравил!

Права беше, даде си сметка той. Толкова се бе съсредоточил върху кода, че така и не му бе хрумнало, че вече е минал през това.

— Робърт, ти каза, че Картата сочи към конкретно място в стария град. Кое място?

— Cerca trova не ти ли напомня нещо?

Тя сви рамене.

Лангдън се усмихна. Най-накрая нещо, което Сиена да не знае.

— Оказва се, че тази фраза сочи много точно един прочут стенопис в Палацо Векио — „Битката при Марчано“ на Джорджо Базари в Залата на Петстотинте. В горния край на творбата едва забележимо Вазари е изписал с мънички букви думите cerca trova. Има много хипотези защо го е направил, но за тях не е открито нито едно убедително доказателство.

Изведнъж над главите им се чу пронизителен звук. Малък хеликоптер се появи сякаш от нищото и се стрелна над върховете на дърветата точно над тях. Лангдън и Сиена замръзнаха.

Хеликоптерчето се отдалечи и Лангдън погледна след него и каза:

— Играчка.

Еднометровият управляван с радиосигнал хеликоптер приличаше на гигантски разгневен комар.

— Не мърдай — прошепна разтревожено Сиена.