Дан Браун - Ад

Лангдън споделяше отчаянието му. Много добре си спомняше видеото, но не виждаше нищо, което да му изглежда познато.

Заразглежда слабо осветените табели по пътеката. На една пишеше, че цистерната може да побере осемдесет хиляди кубически метра вода. Друга посочваше уникална колона, открадната от близка сграда по време на строежа. Трета пък показваше схема на древно изображение, което вече бе заличено — Окото на плачещата кокошка, оплакваща всички роби, загинали при строежа на цистерната.

Табела с една-единствена дума върху нея накара Лангдън да се закове на място.

Брюдер също спря и се обърна.

— Какво има?

Лангдън посочи.

На табелата имаше стрелка с името на една от страховитите горгони, прочутите чудовищни жени.

МЕДУЗА =>

Брюдер прочете надписа и сви рамене.

— И какво?

Сърцето на Лангдън биеше бясно. Той знаеше, че Медуза е не само страшното създание със змии вместо коса, чийто поглед превръща всеки, който я погледне, в камък, но и един от важните подземни духове в древногръцкия пантеон… специфична категория, известна като хтонични чудовища.

В дворец потънал надълбоко влезте…

защото там, в тъмата, хтоничното чудовище очаква…

„Тя сочи пътя“ — осъзна Лангдън и се втурна по пътеката. Брюдер едва смогваше да не изостава, докато Лангдън се движеше на зигзаг в тъмното, следвайки указателните знаци. Накрая се озова на малка наблюдателна площадка недалеч от дясната стена на цистерната.

Пред него се разкриваше невероятна гледка.

От водата се издигаше колосален изваян мраморен блок — главата на Медуза с гърчещи се змии вместо коси. А най-странното бе, че главата беше поставена наопаки.

„Обърната като прокълнатите“ — помисли Лангдън, представяйки си „Карта на Ада“ от Ботичели и грешниците в Злите оврази.

Брюдер стигна задъхан при парапета до Лангдън и зяпна потресено преобърнатата глава на чудовището.

Лангдън подозираше, че главата, която сега служеше за постамент на една от колоните, вероятно е била взета отнякъде и използвана тук като евтин строителен материал. Причината да е обърната несъмнено се дължеше на суеверието, че тази позиция Ще я лиши от злите ѝ сили. Въпреки това Лангдън не можеше да се отърси от връхлетялата го буря от плашещи мисли.

„Дантевият „Ад“. Краят. Центърът на земята. Където гравитацията се обръща. Където горе става долу“.

Настръхнал от лоши предчувствия, Лангдън присви очи през червеникавата мъгла около главата на чудовището. Повечето змии в косата на Медуза се намираха под водата, но очите ѝ бяха над повърхността и бяха обърнати наляво, загледани над лагуната.

Лангдън боязливо се наведе над парапета и завъртя глава, за да проследи погледа на статуята към познатия пуст ъгъл на потъналия дворец.

И го позна моментално.

Това беше мястото.

Кота нула на Зобрист.

92.

Агент Брюдер се наведе, провря се под парапета и скочи в стигащата до гърдите му вода.

Дъното на цистерната беше хлъзгаво, но солидно. Той остана за момент на място, гледаше как концентричните кръгове се отдалечават от тялото му като ударни вълни.

За момент не смееше дори да диша. „Движи се бавно — каза си. — Не вълнувай водата“.

Лангдън стоеше горе на пътеката и се оглеждаше.

— Всичко е наред — прошепна той. — Никой не ви видя.

Брюдер се обърна към огромната преобърната глава на Медуза, която бе ярко осветена от червен прожектор. Гледано от тази височина, чудовището изглеждаше още по-огромно.

— Проследете погледа на Медуза през лагуната — прошепна Лангдън. — Зобрист си е падал по символизма и драмата… няма да се изненадам, ако е поставил творението си пред смъртоносните очи на Медуза.

„Големите умове мислят сходно“. Брюдер изпитваше благодарност, че американският професор бе настоял да дойде с него — познанията на Лангдън ги бяха довели почти незабавно до тази затънтена част на цистерната.

Звуците на симфонията „Данте“ продължаваха да отекват в далечината. Брюдер извади водонепроницаемото си фенерче „Товатек“, потопи го и натисна копчето. Яркият халогенен лъч прониза водата и освети пода на цистерната.

„Леко — напомни си Брюдер. — Не раздвижвай водата“.

Без нито дума той тръгна внимателно през лагуната, като газеше бавно и движеше методично фенерчето като някакъв подводен търсач на мини.

Стоящият на пътеката Лангдън започна да усеща тревожно стягане в гърлото. Въпреки влажността си въздухът в цистерната му се струваше застоял и с малко кислород. Докато Брюдер газеше внимателно в лагуната, професорът се опитваше да увери сам себе си, че всичко ще е наред.