Дан Браун - Ад

— Трябва ни информация — каза войникът. — И не разполагаме с много време.

— Защо изобщо да ви казвам нещо? — попита Лангдън. — Та вие едва не ме убихте!

— Изобщо не сме се опитвали да ви убием. Използвахме техника за обездвижване от джудото, известна като шиме уадза . Нямахме намерение да ви нараняваме.

— Вие стреляхте по мен сутринта! — заяви Лангдън и ясно си спомни удара на куршума в бронята на триколесния мотопед на Сиена. — Куршумът едва не ме улучи в гръбнака!

Очите на мъжа се присвиха.

— Ако исках да ви улуча в гръбнака, щях да ви улуча. Стрелях само веднъж, за да спукам задната гума на триколката ви и да ви попреча да избягате. Имах заповед да установя контакт с вас и да разбера защо действате така хаотично.

Преди Лангдън да успее да проумее думите му, в каютата влязоха още двама войници.

А между тях вървеше жена.

Призрак.

Ефирна и не от този свят.

Лангдън моментално я позна — привидението от халюцинациите. Жената пред него беше прекрасна, с дълга сребриста коса и амулет от лазурит. Тъй като преди му се явяваше на ужасяващия фон на умиращи хора, на Лангдън му трябваха няколко секунди, за да повярва, че сега тя стои пред него в плът и кръв.

— Професор Лангдън — каза жената и се усмихна уморено, когато спря до леглото му. — Слава богу, че сте добре. — Седна и провери пулса му. — Разбрах, че имате амнезия. Помните ли ме?

Известно време Лангдън се взираше в нея.

— Имах… видения с вас, но не си спомням да сме се срещали.

Жената се наведе към него. На лицето ѝ беше изписано съчувствие.

— Аз съм Елизабет Сински. Директор съм на Световната здравна организация и ви привлякох да ми помогнете да открия…

— Чума — успя да произнесе Лангдън. — Създадена от Бертран Зобрист.

Сински кимна. Изглеждаше окуражена.

— Значи помните?

— Не. Събудих се в болница със странен малък проектор и видения, в които вие ми казвате да търся и да намеря. Точно това се мъчех да правя, когато тези мъже се опитаха да ме убият. — Лангдън кимна към войниците.

Мускулестият настръхна, явно готов да възрази, но Елизабет Сински му махна да замълчи и каза тихо:

— Професоре. Не се съмнявам, че сте много объркан. Тъй като лично ви забърках във всичко това, съм ужасена от случилото се и съм много благодарна, че сте в безопасност.

— В безопасност? — повтори Лангдън. — Та аз съм пленник на борда на този кораб!

„Също като теб!“

Среброкосата жена кимна с разбиране.

— Боя се, че поради амнезията много от онова, което ще ви кажа, ще ви смути и обърка. Въпреки това, времето ни е малко, а много хора се нуждаят от помощта ви.

Поколеба се, сякаш не беше сигурна как да продължи.

— Първо — започна тя, — искам да разберете, че агент Брюдер и хората му изобщо не са се опитвали да ви навредят. Те имаха изрична заповед да възстановят контакта с вас по всякакъв възможен начин.

— Да възстановят? Не…

— Моля ви, професоре, просто ме изслушайте. Всичко ще се изясни. Обещавам ви.

Лангдън се намести в леглото. Какво ставаше? Доктор Сински продължи:

— Агент Брюдер и хората му са екип от НБР — група за наблюдение и бързо реагиране. Работят под ръководството на Европейския център за превенция и контрол на болестите.

Лангдън погледна медальоните на униформите им. „Превенция и контрол на болестите ли?“

— Неговата група — продължи тя — е специализирана в откриване и неутрализиране на носители на заразни болести. По същество те са специални части за предотвратяване на сериозни и мащабни рискове за здравето. Вие бяхте основната ми надежда да открия създадената от Зобрист зараза и затова когато изчезнахте, пратих НБР със задачата да ви открие… Аз ги извиках във Флоренция да ми окажат подкрепа.

Лангдън се втрещи.

— Значи тези войници работят за вас?

Тя кимна.

— Да. По линия на ЕЦПКБ. Снощи, когато изчезнахте и престанахте да се обаждате, решихме, че ви се е случило нещо. Едва рано тази сутрин научихме, че сте жив, когато екипът за техническа поддръжка ви засече да проверявате харвардския си имейл. Тогава единственото обяснение за странното ви поведение бе, че сте минали на нечия друга страна… че може би са ви предложили по-висока сума да откриете заразата за някой друг.

Лангдън поклати глава.

— Това е абсурдно!

— Да, изглеждаше малко вероятен сценарий, но това бе единственото логично обяснение и тъй като залогът беше твърде голям, нямахме намерение да рискуваме. Разбира се, изобщо не подозирахме, че сте получили амнезия. Когато от техническата поддръжка видяха, че имейлът ви се активира, проследихме адреса му до апартамента във Флоренция и предприехме действия. Вие обаче избягахте с триколка с някаква жена, което само засили подозренията ни, че работите за друг.