Дан Браун - Ад

— Седемте смъртни гряха — довърши Елизабет. — Да, проверихме.

— Добре… — Лангдън изглеждаше озадачен. — Има ли някаква причина да искате да видя това?

— Всъщност да. — Сински взе цилиндъра и го затръска яростно. Топчето вътре затрака.

Лангдън като че ли се обърка от постъпката ѝ, но преди да успее да я попита какво прави, краят на цилиндъра засия и тя го насочи към гладката изолация на стената на изкормения самолет.

Лангдън подсвирна, пристъпи към проектирания образ и каза:

— „Карта на ада“ на Ботичели. Нарисувана е по „Ад“ на Данте. Макар че предполагам, че вече сте наясно.

Елизабет кимна. Тя и хората ѝ бяха използвали интернет да идентифицират картината. С изненада бе открила, че авторът ѝ е Ботичели, прочут със своите ярки идеализирани шедьоври „Раждането на Венера“ и „Пролет“. Сински обичаше и двете творби въпреки факта, че изобразяваха плодовитостта и създаването на живот, което само ѝ напомняше за собствената ѝ трагична неспособност да зачене — единствената значителна мъка в иначе много продуктивния ѝ живот.

— Надявах се, че ще можете да ми кажете нещо повече за символизма, скрит в тази картина — рече тя.

Лангдън като че ли се подразни.

— Затова ли ме извикахте? Останах с впечатлението, че случаят бил спешен.

— Бъдете така добър.

Лангдън въздъхна търпеливо.

— Доктор Сински, казано най-общо, ако искате да научите нещо за конкретна картина, най-добре е да се свържете с музея, в който се пази оригиналът. В този случай това е Апостолическата библиотека на Ватикана. Там има екип от великолепни иконографи, които…

— Ватиканът ме мрази.

Лангдън я погледна изненадано.

— И вас ли? Мислех си, че съм единственият.

Тя се усмихна тъжно.

— СЗО е привърженик на мнението, че широката достъпност до контрацептиви е един от ключовете за човешкото здраве в глобален мащаб — както за борба срещу предаваните по полов път болести като СПИН, така и за по-добър контрол върху числеността на населението.

— А Ватиканът е на друго мнение.

— На съвсем друго мнение. Те изразходват огромни количества енергия и пари, за да внушат на хората в страните от Третия свят че контрацепцията е зло.

— А, да. — Лангдън се усмихна разбиращо. — Прехвърлилите осемдесетте целомъдрени монаси най-добре могат да обяснят на света как се прави секс, нали?

С всяка секунда професорът ѝ харесваше все повече и повече.

Сински затръска цилиндъра, за да го зареди отново, и отново проектира изображението на стената.

— Професоре, вгледайте се по-внимателно.

Лангдън отиде до картината и я заразглежда. Изведнъж се изправи и каза:

— Странно. Променена е.

„Не му отне много време“.

— Да, наистина е променена. И искам да ми кажете какво означават тези промени.

Лангдън замълча, загледан в картината. Спря вниманието си върху десетте букви, образуващи думата catrovacer… после върху маската на чумата… както и върху странния цитат по границите за „очите на смъртта“.

— Кой е направил това? — настоятелно попита Лангдън. — Откъде се сдобихте с него?

— Всъщност колкото по-малко знаете, толкова по-добре. Надявам се, че ще успеете да анализирате промените и да ни кажете какво означават. — Сински посочи бюрото в ъгъла.

— Тук? Сега?

Тя кимна.

— Зная, че е прекалено, но си нямате представа колко важно е това за нас. — Замълча за момент. — Като едното нищо може да се окаже въпрос на живот и смърт.

Лангдън я погледна загрижено.

— Дешифрирането на това може да отнеме време, но щом е толкова важно…

— Благодаря — прекъсна го Сински, преди да е размислил. — Искате ли да се обадите на някого?

Лангдън поклати глава и ѝ каза, че е планирал да прекара тих и уединен уикенд.

„Идеално“. Сински го настани на бюрото с проектора, листа, молив и лаптоп със сигурна сателитна връзка с интернет. Лангдън изглеждаше силно озадачен защо СЗО ще проявява интерес към променена картина на Ботичели, но въпреки това прилежно се захвана за работа.

Доктор Сински си представяше как Лангдън ще прекара часове наред в изучаване на изображението, без да открие нищо, затова се приготви и тя самата да свърши част от работата си. От време на време го чуваше как разтръсква проектора и драска в бележника си. Минаха обаче само десет минути, когато Лангдън остави молива и заяви:

— Cerca trova.

Сински го погледна.

— Какво?

— Cerca trova — повтори той. — Търсете, и ще намерите. Това се казва в шифъра.

Сински седна до него и заслуша в захлас, докато Лангдън обясняваше как кръговете на Дантевия ад са били разбъркани и когато се подредят в правилния си ред, се получава италианската фраза cerca trova.