net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Не, по-добре беше Логан да не присъства. Кийт можеше да избухне, ако отново го види и дори да го предизвика да направи нещо, а това щеше да създаде проблеми. Ако Логан докоснеше дори с пръст бившия ѝ съпруг, щеше да се озове в затвора за много дълго време. Бет трябваше да поговори с Логан по-късно и да се увери, че той разбира как стоят нещата в Хамптън. Засега обаче се налагаше да се справи с проблема си сама.

В далечината се появиха фарове и автомобилът — отпърво сякаш течен и чак после твърд — се приближи към къщата. Баба ѝ надникна между завесите и се прибра. Бет стана от люлката и пристъпи към края на верандата, когато предната врата се отвори. Бен излезе, стиснал раничката си, стъпи в една локва и си намокри обувките. Явно изобщо не забеляза, а просто изприпка нагоре по стълбите към верандата.

— Здрасти, мамо — поздрави я той. Двамата се прегърнаха, после Бен вдигна поглед към нея: — Може ли да хапнем спагети за вечеря?

— Разбира се, скъпи. Как прекара?

— Знаеш как — сви рамене той.

— Да, знам. Влез вътре да се преоблечеш. Баба е изпекла сладки. И си свали обувките!

— Ти идваш ли?

— След малко. Искам първо да поговоря с баща ти.

— Защо?

— Не се тревожи, не е свързано с теб.

Бен се помъчи да разчете изражението ѝ, а тя положи ръка върху рамото му и го подкани:

— Влез вътре, баба те чака.

Бен влезе, а Кийт свали стъклото си няколко сантиметра.

— Този уикенд прекарахме страхотно! Не го слушай, ако ти казва друго.

В тона му се долавяше високомерно самодоволство. Може би понеже Логан го няма, помисли си Бет и пристъпи напред:

— Имаш ли минутка?

Той се взря в нея, премести скоростния лост на паркиране и изгаси двигателя. Отвори вратата, излезе и изкачи стълбите на бегом. На верандата отърси няколко капки дъжд от главата си и ѝ се усмихна широко. Сигурно си мислеше, че изглежда секси.

— Какво има? — попита той. — Нали ти казах, с Бен прекарахме страхотно този уикенд.

— Накара ли го да ти чисти кухнята?

Усмивката му угасна.

— Какво искаш, Бет?

— Не се ядосвай, просто те попитах нещо.

Той се взря в нея, мъчейки се да отгатне какво става.

— Аз не ти казвам как да се държиш с Бен, когато е с теб, и очаквам ти да правиш същото. Сега кажи за какво искаше да говорим.

— Всъщност за няколко неща. — Въпреки неприязънта си тя се насили да се усмихне и му посочи към люлката. — Ще седнеш ли?

Той явно се изненада.

— Добре, но не мога да остана дълго. Имам планове за вечерта.

«Ама, разбира се — помисли си Бет. — Или е така, или искаш да си го помисля.» Постоянно ѝ го напомняше след развода.

Седнаха на люлката. Той се люшна напред-назад, после облегна и разпери ръце.

— Готино е, ти ли го направи?

Тя се постара да остави възможно най-голямо разстояние помежду им.

— Логан я постави.

— Логан!

— Логан Тиболт. Работи в кучкарника при баба. Помниш ли, виждал си го.

Той се почеса по брадичката:

— Онзи тип, дето беше тук една вечер?

Като че ли не знаеше!

— Точно той.

— Харесва ли му да чисти клетките и да събира гадориите? — попита Кийт.

Тя пренебрегна очевидната подигравка.

— Аха.

Той въздъхна и поклати глава:

— По-добре той, отколкото аз. — Вдигна рамене и се извърна към нея. — Е, какво има?

Тя внимателно обмисли думите си.

— Не ми е лесно да го кажа… — Замълча, сигурна, че така ще го заинтригува повече.

— Какво има?

— Онзи ден говорих с една приятелка и тя ми спомена нещо, което ме озадачи.

— Какво ти каза? — приведе се към нея Кийт, вече нащрек.

— Преди да ти кажа, искам да знаеш, че са само слухове — приятел на приятеля на приятеля чул еди-какво си, което най-накрая стигна и до мен. Става дума за теб.

— Привлече вниманието ми.

— Ами тя ми каза… — поколеба се Бет. — Каза, че си ме следял, когато съм излизала на срещи. И после си заявявал на мъжете, че не искаш да излизат с мен.

Бет се постара да не го гледа в очите, но с периферното си зрение забеляза как лицето му се скова. Не беше само смаян, а и виновен. Тя стисна устни, за да не прекали с думите.

Лицето му се отпусна.

— Не мога да повярвам. — Забарабани той с пръсти по крака си. — Кой ти го каза?

— Няма значение — махна с ръка тя. — Не я познаваш.

— Любопитен съм — настоя той.

— Няма значение — повтори Бет. — Не е вярно, нали?

— Разбира се, че не. Как изобщо можеш да си го помислиш?

«Лъжец!» — кресна Елизабет вътрешно, но се овладя и не каза нищо. Кийт поклати глава във възцарилото се мълчание.