net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Зави по своята улица и пое покрай редица големи и добре поддържани къщи, всяка разположена на площ от половин акър. Кийт живееше в дъното на една пресечка без изход, а съседите му бяха лекар и адвокат. Той също не се справяше зле, нищо че сам го казваше.

Едва когато зави по алеята, забеляза човек, застанал на тротоара пред къщата му. Намали, видя кучето зад него и натисна спирачките, примигвайки невярващо. Рязко спря колата. Макар да валеше силно, Кийт изскочи от колата и тръгна право към Тиболт.

Обаче се закова на място, когато Зевс изръмжа и тръгна към него. Тиболт вдигна ръка и кучето замръзна.

— Какво търсиш тук, по дяволите? — кресна Кийт.

— Чакам те — отговори той. — Мисля, че е време да поговорим.

— И защо ми е да говоря с теб, мамка му? — ядно попита Клейтън.

— Мисля, че знаеш.

На Клейтън никак не му допадна как прозвучаха тези думи, но нямаше да допусне този тип да го уплаши. Нито сега, нито когато и да било.

— Знам само, че се мотаеш като скитник, а в този окръг това е престъпление.

— Няма да ме арестуваш.

Всъщност Клейтън донякъде обмисляше дали да не направи точно това.

— Не бъди толкова сигурен.

Тиболт не откъсна поглед от него, сякаш го предизвикваше да го докаже. На Клейтън адски му се прииска да изтрие изражението му с юмрука си, обаче вездесъщото псе беше тук.

— Какво искаш?

— Както ти казах, време е да поговорим. — Тонът му беше равен и спокоен.

— Нямам какво да ти кажа — отсече Клейтън и поклати глава: — Влизам вътре. Ако още си тук, когато стигна до верандата, ще те арестувам за заплаха на полицай със смъртоносно оръжие. — Обърна се и се запъти към вратата.

— Не си намерил снимките — провикна се Тиболт.

Клейтън спря и се извърна:

— Моля?

— Картата от фотоапарата със снимките — повтори Тиболт, — която си търсил, когато си влязъл в къщата ми. Когато си претърсил чекмеджетата ми, надничал си под матрака, бърникал си в шкафовете.

— Не съм влизал в къщата ти.

— Напротив, влизал си. Миналият понеделник, докато съм бил на работа.

— Докажи го.

— Вече разполагам с всички необходими доказателства. Детекторът за движение, който поставих в камината, включва видеозапис. Скрит е в огнището. Допусках, че някой ден ще решиш да потърсиш снимките, но надали ще се сетиш да погледнеш там.

Клейтън усети как стомахът му се свива, докато се мъчеше да установи дали Тиболт не блъфира. Може и да блъфираше, но може и да не беше така, не си личеше.

— Лъжеш.

— Тогава се прибирай. С радост ще занеса записа във вестника и в шерифството още сега.

— Какво искаш?

— Казах ти, мисля, че е време двамата с теб да си поговорим.

— За какво?

— За това какъв негодник си — провлече думите Логан. — Да правиш неприлични снимки на колежанки? Какво ли ще си помисли дядо ти за това? Какво ще стане, ако той някак научи или пък ако пишат във вестниците? Какво ли ще реши баща ти — областния шериф, ако не греша, — щом узнае, че синът му е проникнал с взлом в дома ми?

Клейтън усети, че стомахът отново го присвива болезнено. Този тип нямаше откъде да знае това… но го знаеше.

— Какво искаш?

Колкото и да се стараеше да се контролира, съзнаваше, че леко повишава тон.

— Искам да бъдеш по-добър човек.

— Не разбирам какви ги дрънкаш.

— Три неща. Първо: не се бъркай в живота на Елизабет.

— Коя Елизабет? — примигна Клейтън.

— Бившата ти съпруга.

— Имаш предвид Бет?

— Заплашваш мъжете, с които тя излиза след развода ви. Ти го знаеш и аз го знам. А сега, понеже и тя го знае, повече няма да се повтаря. Ясно? Разбрахме ли се?

Клейтън не отговори.

— Второ, не се бъркай в моите работи. Това включва къщата ми, работата ми, живота ми. Схвана ли?

Другият продължаваше да мълчи.

— И трето — това е много важно. — Логан вдигна длан, все едно полагаше въображаема клетва, — ако и излееш яда си върху Бен, ще отговаряш лично пред мен.

Клейтън усети как косъмчетата на тила му настръхват.

— Това заплаха ли е?

— Не, такава е реалността — увери го Тиболт. — Изпълниш ли тези три неща, няма да си имаш никакви неприятности с мен. Никой няма да разбере какво си направил.

Клейтън стисна зъби.

Тиболт пристъпи към него във възцарилото се мълчание. Зевс остана на място, видимо неспокоен, че не му позволяват да се намеси. Тиболт застана на сантиметри от лицето на Клейтън. Гласът му остана спокоен, какъвто беше още от самото начало.

— Едно ще ти кажа: не си срещал човек като мен досега. Не искаш да съм твой враг.