net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Клейтън беше първият човек от градчето, с когото се бе запознал. Беше взел фотоапарата на Клейтън. Клейтън и Елизабет са били женени преди време. Клейтън беше баща на Бен. Той проваляше връзките на Елизабет. Клейтън ги беше видял заедно вечерта, когато Бен си беше насинил окото, с други думи, пръв беше научил за тях. Беше проникнал с взлом в къща му. Клейтън — а не Елизабет — беше причината Логан да дойде в Хамптън.

В далечината се чу гръмотевица — тиха и заплашителна. Явно се задаваше голяма буря, ако съдеше по това колко беше задушно.

Логан осъзна, че не знае почти нищо за Клейтън, освен онова, което Елизабет му е казвала за бившия си съпруг. Когато закапаха първите капки дъжд, Тиболт се прибра вътре. По-късно щеше да отиде в библиотеката. Трябваше да направи малко проучване, ако се надяваше да опознае по-добре Хамптън и ролята на Клейтън в града.

Двайсета глава

Бет

— Изобщо не ме учудва — изсумтя баба ѝ. — Нищо не би ме учудило във връзка с някогашния ти съпруг.

— Той не е мъртъв, бабо.

— Надеждата умира последна.

Бет отпи от кафето си. Беше неделя и току-що се връщаха от църквата. За пръв път, откакто бе получила инсулт, баба ѝ изпълни малко музикално соло и Бет не искаше да я разсейва преди това. Знаеше колко много означава за нея хорът.

— Не ми помагаш — отбеляза Бет.

— Че какво има да ти помагам?

— Казвах ти, че…

Баба ѝ се приведе над масата:

— Знам какво ми казваше. Вече ми го каза, забрави ли? И ако ме питаш дали според мен Кийт наистина е влизал в къщата на Тиболт, ще ти кажа, че това не би ме изненадало. Никога не съм го харесвала.

— Ама наистина ли?

— Хайде да не започваме пак.

— Не започвам пак.

Баба ѝ явно не я чу.

— Струваш ми се изморена. Искаш ли още кафе? Да ти препека филийка с канела?

— Не съм гладна — поклати глава Бет.

— Въпреки това трябва да ядеш. Не е здравословно да пропускаш хранения, а ти пропусна закуската. — Възрастната жена се надигна от масата. — Ще ти препека филийката.

Бет знаеше, че няма смисъл да спорят. Щом баба ѝ намислеше нещо, нямаше начин да я разубеди човек. Ами за другото? За това, че Кийт имал нещо общо с… — не довърши Бет.

Баба ѝ вдигна рамене и пъхна две филийки в тостера.

— За това, че е прогонвал другите мъже ли? Нищо у този човек не може да ме изненада. А и това обяснява всичко, нали?

— Но е лишено от логика. Мога да ти изредя поне пет-шест жени, с които той е излизал, и нито веднъж не е намеквал, че иска отново да се съберем. Защо ще му пука с кого излизам аз?

— Защото е разглезено дете — заяви баба ѝ. Сложи малко масло в тигана и включи котлона. Малко синьо пламъче се появи със свистене. — Ти му беше играчка и макар сега да си има нови забавления, явно не му е приятно друг да пипа предишните му играчки.

Бет се размърда на мястото си.

— Не съм сигурна, че тази аналогия ми допада.

— Няма значение дали ти допада. Важното е дали е вярна.

— И според теб е?

— Не твърдя това, а че не бих се изненадала. И не ми казвай, че за теб ще бъде изненада. Виждала съм го как те гледа. Направо откачам и едва се сдържам да не го подхвана с греблото, с което чистя изпражненията на кучетата.

Бет се усмихна. Когато тостерът изхвърли филийките, баба ѝ ги извади и ги сложи в чиния. Поля ги с разтопено масло и добави захар и канела. Поднесе чинията пред Бет.

— Заповядай, хапни нещо. Заприличала си на скелет.

— Тежа си колкото винаги.

— Което не е достатъчно. Никога не е било достатъчно. Ако не внимаваш, вятърът ще те отвее — кимна баба ѝ към прозореца и се върна на мястото си. — Задава се голяма буря. И толкова по-добре. Нуждаем се от дъжд. Дано някое от кучетата в кучкарника да не се окаже ревльо.

Така тя наричаше кучетата, които се страхуват от буря и вгорчават живота и на останалите кучета. Бет видя възможност да промени темата на разговора. Баба ѝ обикновено ѝ предлагаше изход, но докато отхапваше от филийката си, си даде сметка, че иска да обсъдят още нещо.

— Според мен те са се виждали и преди — каза накрая.

— Кой? Тиболт и загубенякът ли?

Бет вдигна ръце:

— Моля те, не го наричай така. Знам, че не го харесваш, но той въпреки всичко е баща на Бен и аз не искам да свикваш да го наричаш така, понеже Бен може да те чуе. Дано да не е някъде наблизо…

Баба ѝ се усмихна печално.

— Права си, съжалявам. Няма да се повтори. Та какво казваше?

— Спомняш ли си, че ти разказвах за вечерта, когато Кийт доведе Бен с насинено око? Ти беше при сестра си… — Бет видя баба си да кима. — Снощи се замислих. Тогава не ми направи впечатление, но когато Кийт видя Логан, не попита кой е той. Вместо това тутакси се ядоса и каза нещо като «Какво търси той тук?».