net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— Какво можеш да ми кажеш за бившия си съпруг — попита.

— Какво значение има?

— Интересно ми е как гледа той на факта, че излизаш с други мъже.

— Сигурна съм, че не се интересува. Не мога разбера защо изобщо смяташ, че това има някакво значение.

Той изсипа пясъка.

— Понеже — тихо поде Логан и се извърна към нея — съм почти сигурен, че тъкмо той е влизал в къща ми онзи ден.

Деветнайсета глава

Тиболт

Късно в събота вечер, след като Елизабет си тръгна, Тиболт завари Виктор в дневната си, все още по къси панталони и пъстра риза, както беше облечен в деня на смъртта си.

Щом го зърна, се закова на място и се втренчи в него. Не беше възможно, не можеше да му се случва. Знаеше, че Виктор го няма, беше погребан близо до Бейкърсфийлд. Знаеше също, че Зевс би реагирал, ако някой е влизал в къщата, но кучето просто се запъти към купичката си с вода.

Приятелят му се усмихна в настъпилата тишина.

— Има и още — каза той дрезгаво. Тиболт примигна, а когато отвори очи, Виктор вече го нямаше и беше съвсем очевидно, че никога не е идвал.

Виктор му се привиждаше за трети път след смъртта си. Първия път беше на погребението, когато Тиболт зави някъде в дъното на църквата и видя Виктор да се взира в него от края на коридора.

— Ти не си виновен — каза му той, преди да изчезне. Гърлото на Тиболт се стегна и той мъчително се опита да си поеме въздух.

За втори път му се появи три седмици преди Тиболт да поеме на път. Този път се случи в бакалницата, докато ровеше в портфейла си, опитвайки се да прецени колко бири да си купи. По онова време вече пиеше много и докато отброяваше банкнотите, зърна нещо. Виктор поклати глава, но не каза нищо. Не се налагаше. Тиболт вече го знаеше — време беше да престане да пие. А сега и това.

Не вярваше в привидения и съзнаваше, че образът на Виктор не е реален. Никакъв призрак не го преследваше, нямаше никакви посещения от отвъдното, нямаше неспокоен дух, който иска да предаде посланието си.

Мъртвият беше плод на въображението му и Тиболт беше наясно, че образът е създаден от собственото му подсъзнание. В крайна сметка, Виктор беше единственият човек, в когото винаги се беше вслушвал.

Знаеше, че случилото се с лодката е просто инцидент. Хлапетата, които управляваха лодката, бяха травмирани и ужасени от случилото се. А що се отнася до пиенето, дълбоко в себе си той съзнаваше, че алкохолът по-скоро му вреди, отколкото му помага. Кой знае защо обаче му беше по-лесно да слуша Виктор. Последното, което очакваше, беше да види приятеля си отново. Замисли се над думите на Виктор — «има и още» — и се запита дали те са свързани с разговора му с Елизабет. Надали, но макар че щеше да разбере, това го измъчваше. Подозираше, че колкото повече притиска Виктор да му даде отговор, толкова по-малко вероятно е да го получи. Такива номера му въртеше подсъзнанието.

Отиде в кухничката да си налее чаша мляко, сложи храна в паничката на Зевс и се върна в стаята си. Легна и се замисли над нещата, които беше казал на Елизабет.

Дълго беше обмислял дали изобщо да разговаря нея. Дори не беше сигурен какво се надява да постигне така, освен да ѝ отвори очите за вероятността Кийт Клейтън да контролира живота ѝ.

А той точно това правеше. Тиболт се увери, когато забеляза, че в къщата му е влизано. Разбира се можеше да е всеки — някой, който иска да припечели набързо, като открадне вещи и ги даде в заложните къщи, — но начинът, по който беше направено, му подсказваше друго. Беше твърде прецизно. Нищо не беше разхвърлено. Нищо дори не беше преместено.

Одеялото на леглото беше първият издайнически признак. Имаше лека неравност, дело на човек, който не умее да оправя леглото по военному — а това биха забелязали малцина, почти никой. Логан забеляза. Дрехите в чекмеджетата му издаваха подобно разместване: тук-там по някоя гънка, неправилно сгънат ръкав. Някой не само беше проникнал в къщата, докато той е бил на работа, но и я беше претърсил.

Защо обаче? Тиболт не притежаваше нищо ценно. Бързият предварителен оглед му беше показал, че в къщата няма нищо скъпо. В дневната нямаше никаква електроника, втората спалня беше съвсем празна, а стаята, в която спеше той, беше обзаведена само с маса, масичка и лампа. Освен съдовете и електроуредите, върху плота се мъдреше една древна електрическа отварачка за консерви и нищо друго. В килера имаше кучешка храна, франзела хляб и буркан с фъстъчено масло. Някой иначе си беше направил труда да огледа къщата, беше надникнал дори под матрака, старателно беше преровил чекмеджетата му и после беше подредил.