net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

След вечеря играеха шах в дневната, докато двете с баба ѝ почистваха кухнята. Докато бършеше съдовете Бет си каза, че ако не по друга причина, би могла да обича Логан вечно заради начина, по който се държи със сина ѝ.

Макар да се прикриваха, все си намираха извинение да остават насаме. Във вторник, когато Бет се прибра от училище, забеляза, че с разрешение на баба ѝ Логан е поставил люлка на верандата, за да «не се налага да седим на стълбите». Докато Бен беше на урока си по музика, Бет се наслаждаваше на бавното и ритмично поклащане на люлката, седнала до Тиболт. В сряда го откара до града, за да купят още храна за кучетата. Всекидневни неща, но на нея ѝ стигаше само да е с него. Понякога, когато оставаха сами в пикапа, той я прегръщаше, а тя се притискаше до него и се наслаждаваше на приятното усещане.

Мислеше за него, докато беше на работа, представяше си какво прави той или за какво си говорят двамата с баба ѝ. Представяше си как ризата залепва за гърба му и как се движат мускулите на ръцете му, докато обучава кучетата. В четвъртък сутринта, когато Логан и Зевс се зададоха по алеята, Бет се извърна, застанала на прозореца в кухнята. Баба ѝ седеше на масата и бавно обуваше гумените си ботуши — предизвикателство, задълбочило се поради увредената ѝ ръка. Бет се прокашля.

— Имаш ли нещо против да дадеш на Логан почивен ден? — попита тя.

Баба ѝ дори не си направи труда да скрие самодоволната си усмивка.

— Защо?

— Искам да се махнем малко. Само двамата.

— Ами училището?

Бет беше почти готова и обядът ѝ беше прибран в кутията.

— Мисля да се обадя и да кажа, че съм болна.

— Аха! — възкликна баба ѝ.

— Обичам го, бабо.

Бабчето поклати глава с блеснали очи.

— Чудех се кога ще го признаеш най-сетне, вместо да ме караш да съчинявам глупави гатанки.

— Извинявай.

Бабчето се изправи и тупна с крак няколко пъти, за да се увери, че ботушите са ѝ добре. На пода се натрупа малко пръст.

— Мисля, че днес ще успея да се справя и сама. Дори ще ми се отрази добре. Напоследък много гледам телевизия.

Бет прибра кичур коса зад ухото си.

— Благодаря ти.

Двамата с Логан прекараха следобеда прегърнати, любиха се отново и отново и когато най-сетне стана време тя да се прибира — искаше да е вкъщи, когато Бен се прибере от училище, — беше сигурна, че Логан я обича толкова, колкото и тя него, и че той също започва да си представя, че двамата ще прекарат живота си заедно.

Единственото нещо, което помрачаваше съвършеното ѝ щастие, беше чувството, че нещо го тревожи. Не беше тя — не се съмняваше в това. Не беше и състоянието на връзката им — беше съвсем очевидно по поведението му, когато бяха заедно. Беше нещо друго, което Бет не можеше да определи с точност, но като се замислеше, май за пръв път го забеляза в четвъртък следобед, щом се прибра у дома с Бен.

Момчето както обикновено хукна още от колата да си играе със Зевс, изгарящ от нетърпение да изразходва малко енергия преди урока си по музика. Бет беше при баба си в канцеларията на кучкарника, когато видя Логан насред двора, пъхнал ръце в джобовете си и потънал в мисли. В пикапа също ѝ се стори отнесен, въпреки че беше обгърнал раменете ѝ с една ръка. А вечерта, след като с Бен изиграха обичайната си партия шах, той излезе на верандата сам.

Бет излезе няколко минути по-късно и седна до него на люлката.

— Притеснява ли те нещо? — попита тя най-сетне.

Той не отговори веднага.

— Не съм сигурен.

— Сърдиш ли ми се за нещо?

Той поклати глава.

— Ни най-малко.

— Какво има?

Той се поколеба.

— Не съм сигурен — повтори.

Тя се вгледа в него през полупритворените с мигли.

Искаш ли да поговорим?

— Да — отговори той, — но още не.

В събота, когато Бен беше при баща си, двамата отидоха с колата до Сънсет Бийч близо до Уилмингтън.

Нямаше ги вече летните тълпи и те бяха почти сами; неколцина човека се разхождаха по брега. Заради гълфстрийма водите на океана все още бяха приятно топли и двамата газеха до колене, а Логан току хвърляше една топка за тенис отвъд вълните. Зевс се забавляваше невероятно — газеше във водата като обезумял и от време на време излайваше, сякаш за да предупреди топката да стои на едно място.

Бет беше приготвила малко храна за пикник и няколко хавлиени кърпи, затова когато Зевс се измори, се оттеглиха малко по-нагоре по брега и седнаха да хапнат. Тя извади продуктите за сандвичите и наряза пресни плодове. Докато се хранеха, на хоризонта се показа траулер за лов на скариди и Логан го проследи с тревожния поглед, който Бет бе забелязала от време на време през изминалата седмица.