net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— Пак гледаш така — обади се тя най-накрая.

— Как?

— Хайде, изплюй камъчето — подкани го, без да обръща внимание на въпроса му. — Какво те тревожи? И този път никакво увъртане.

— Добре съм — увери я той и се извърна да срещне погледа ѝ. — Знам, че напоследък съм малко отнесен, но просто се опитвам да проумея нещо.

— Какво точно?

— Защо излизаме.

Сърцето ѝ сякаш спря. Не очакваше да чуе точно това.

— Не прозвуча както трябва — побърза да уточни той и тръсна глава. — Нямах предвид това, което си помисли. По-скоро се питах как това изобщо стана възможно. Не проумявам.

Тя се смръщи:

— Все още не те разбирам.

Зевс, който лежеше до тях, вдигна глава да проследи с поглед ято чайки, които кацнаха наблизо. Зад тях, съвсем близо до водата, кучета гонеха рачета из пясъка. Логан ги наблюдава известно време, преди да продължи. Заговори уверено и спокойно като преподавател, който обяснява преподаваната от него материя:

— Ако погледнеш на нещата от моята гледна точка, ето какво ще видиш: интелигентна, очарователна и красива жена, още ненавършила трийсет години, остроумна и страстна. И много изкусителна, стига да поиска — усмихна ѝ се той многозначително, преди да продължи: — С други думи, страхотна мадама според всякакви критерии. — Той замълча и после добави: — Спри ме, ако те смущавам.

Тя го потупа по коляното:

— Прекрасно се справяш. Продължавай.

Логан неспокойно прокара ръка през косата си.

— Затова се опитвам да проумея. Размишлявам през последните няколко дни.

Тя се помъчи да проследи мисълта му. Този път не просто го потупа по коляното, а го стисна.

— Бъди по-ясен, не те разбирам.

За пръв път, откакто го познаваше, прочете нетърпение в погледа му. То изчезна почти веднага и Бет се досети, че е насочено по-скоро към самия него, отколкото към нея.

— Искам да кажа, че не разбирам защо не си имала връзка след бившия си съпруг. — Той замълча, търсейки уместните думи. — Да, имаш син, а според някои мъже това е пречка да започнат връзка. Обаче ти не криеш факта, че си майка, и най-вероятно повечето хора това градче знаят какво е положението ти.

— Да, така е — отговори Елизабет след кратко колебание.

— А и мъжете, които са те канили на среща, са знаели, че имаш син, нали?

— Да.

Той я изгледа замислено:

— Къде са тогава?

Зевс завъртя главата си в скута ѝ и Бет започна да го гали зад ушите, усещайки как вътрешно заема отбранителна позиция.

— Какво значение има? Честно казано, не съм очарована от тези въпроси. Случилото се в миналото си е моя работа, не мога да го променя и проклета да съм, ако ти позволя да седиш и да ме разпитваш с кого съм излизала, кога и какво се е случило. Аз съм такава, каквато съм, и ти би трябвало прекрасно да го разбираш, господин Идвам-пеша-от-Колорадо-но-не-ме-питай-защо.

Той мълчеше и Бет беше сигурна, че обмисля думите ѝ. Когато отново заговори, в гласа му се долавяше неочаквана нежност.

— Не го казвам, за да те ядосам, а понеже смятам, че си най-забележителната жена, която познавам. — Отново замълча, за да се увери, че тя е разбрала думите му. — Работата е там, че според мен почти всеки мъж би се чувствал по същия начин. И понеже ти си излизала с други мъже, особено в градче като Хамптън, където няма много свободни жени на твоята възраст, не се съмнявам, че те веднага са разбрали какъв невероятен човек си. Добре, някои може да не са били твой тип, затова ти си прекратила връзката. Но другите? Онези, които са ти допадали? Все е имало някой, с когото да си допаднете.

Той загреба шепа пясък и бавно разпери пръсти, а песъчинките изтекоха между пръстите му.

— Ето това си мислех, понеже просто не е възможно да не сте си допаднали с някого, но въпреки това ти сама ми каза, че не ти е вървяло с мъжете. — Логан избърса ръката си в кърпата и попита: — Засега не греша, нали?

Тя впери поглед в него, питайки се откъде знае толкова много.

— Не — потвърди Бет.

— Ти също си се питала, нали?

— Понякога — призна тя, — но не ти ли се струва, че влагаш прекалено много в това? Дори ако бях съвършена, както твърдиш, не забравяй, че времената се промениха. Вероятно има хиляди, дори десет хиляди жени, които отговарят на същото описание.

— Може би — сви рамене той, — но не си убедена.

— Не.

Бистрите му сини очи приковаха нейните с нетрепващата си настойчивост.

— Какво? Да не подозираш някакъв заговор?

Той не отговори направо, а грабна още една шепа с пясък.