net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— В Колорадо ли?

— Да, знам, доста е далече.

— Какво ви води в Хамптън?

«Ти — помисли си той. — Дойдох да намеря теб.»

— Градът ми допадна и реших да поостана.

— Нямате ли някакви близки тук?

— Не.

— А! — възкликна Бет. Непознатият беше красив, историята му не ѝ допадаше особено и в главата ѝ звъннаха предупредителни камбани. Нещо я човъркаше и няколко секунди по-късно Бет установи какво е. А когато го стори, отстъпи назад, за да увеличи малко разстоянието помежду им. — След като току-що пристигате в града, откъде знаете, че кучкарникът търси работник? Миналата седмица не съм пускала обявата във вестника.

— Видях табелата.

— Кога? — погледна го тя с присвити очи. — Видях ви да приближавате, а няма как да видите табелата, преди да дойдете до канцеларията.

— Видях я по-рано днес. Разхождахме се по пътя и Зевс чу кучешки лай. Тръгна насам, а когато дойдох да го потърся, видях табелата. Нямаше никого, затова реших да намина по-късно и да попитам дали мястото все още е свободно.

Историята му звучеше достоверно, но Бет имаше чувството, че той или лъже, или премълчава нещо. Как така е идвал и по-рано? Да не би да души около мястото?

Непознатият изглежда забеляза колебанието ѝ и остави писалката. Извади паспорта си от вътрешния си джоб и го отвори. Плъзна го към нея, а тя погледна снимката, после него. Увери се, че името му е истинско, но тревожните камбани в главата ѝ не секнаха. Нямаше човек, който да мине през Хамптън и просто ей така да реши да остане. В Шарлот да, в Роли — разбира се, в Грийнзбъро — несъмнено, но в Хамптън? В никакъв случай.

— Разбирам — каза тя, внезапно обзета от желанието да сложи край на разговора. — Просто напишете адрес за кореспонденция. И къде сте работили досега. После ще ми трябва само телефонен номер, на който да се свържа с вас.

Погледът му прикова нейния.

— Само че няма да ми се обадите.

«Умен е — каза си тя. — И прям.» Затова и тя щеше да бъде такава:

— Не, няма.

— Добре — кимна той. — Сигурно и аз самият нямаше да се наема, ако знаех за себе си това, което знаете вие. Но преди да си направите прибързан извод, може ли да добавя още нещо?

— Давайте.

От тона ѝ личеше, че се съмнява думите му да повлияят на решението ѝ.

— Да, временно съм отседнал в мотел, но възнамерявам да си намеря жилище тук. А също и работа. — Погледът му не трепна. — А сега да ви разкажа малко повече за себе си. Завърших антропология в университета в Колорадо през 2002 година. След това се записах в морската пехота, откъдето се уволних с почести преди две години. Никога не съм бил арестуван или обвиняван в престъпление, никога не съм взимал наркотици и не съм бил уволняван поради некомпетентност. Готов съм да се изследвам за наркотици, ако поискате, а можете и да проверите всичко останало, което ви казах. Най-лесно е да звъннете на предишния ми командир и той ще потвърди. Макар по закон да не съм длъжен да отговарям на такива въпроси, ще ви кажа също, че не вземам никакви лекарства. С други думи, не страдам от разстройство на личността, не съм шизофреник или някакъв маниакален тип. Просто търся работа. И наистина видях табелата малко по-рано днес.

Бет не знаеше какво очакваше да чуе от него, но той със сигурност я свари неподготвена.

— Разбирам — повтори тя, като се съсредоточи над факта, че непознатият е служил в армията.

— Все още ли ще е загуба на време да попълня заявлението?

— Още не съм решила. — Тя интуитивно усети, че този път той казва истината, но беше също толкова сигурна, че историята му е много по-богата, отколкото ѝ разкрива. Задъвка вътрешната страна на бузата си. Трябваше да наеме някого. Кое беше по-важно — да узнае тайната му или да наеме нов работник?

Непознатият стоеше пред нея съвсем спокоен и позата му издаваше самоувереност. Военна стойка, отбеляза тя.

— Защо искате да работите тук? — Въпросът прозвуча подозрително дори в собствените ѝ уши. — Образован сте, сигурно в града ще си намерите по-добра работа.

— Харесвам кучета — направи той знак към Зевс.

— Парите не са много.

— Аз и не се нуждая от много.

— Работното време понякога е доста дълго.

— Така и предполагах.

— Работили ли сте някога в кучкарник?

— Не.

— Разбирам.

— Често го повтаряте — усмихна се той.

— Да, така е — призна тя и мислено си нареди да престане. — Сигурен ли сте, че не познавате никого в града?

— Да.

— Просто сте пристигнали и сте решили да останете, така ли?