Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

тракаха, но стоях така, докато тялото ми се вкочаняса и не стана безчувствено. С това не доказвах мъжество, а

вземах предпазни мерки, може да се каже дори, че бе заклинание против окаяното положение, което може да

обхване човек през нощта.

Замъкнах се дебнешком нагоре. Сега заемах старата стая на Мърдок — по време на няколкото зимни месеци,

през които спеше в къщи, той из-ползуваше по-голямата и по-хубава стая, принадлежаща някога на Кейт.

Премръзнал, почти без да чувствувам тялото си, аз запалих парченцето лоена свещ, останало в емайлирания

свещник. Наоколо, призрачни като мен самия, стояха училищните ми награди, ненужни книги в претенциозни

подвързии — имаше най-малко три екземпляра от «Шотландските вождове» на Портър, скъпоценният ми

микроскоп, колекцията ми по естествена история, събрана в картонени кутии, сандъчета, които сам съм си

правил, и всичко това сега нищо не струваше. Върху скрина лежаха материали за писане на писма и още една

книга със заглавие «Лекуване на стеснителността», взета от обществената библиотека.

Вдигнах книгата и я отворих на десетото упражнение.

«Застанете спокойно пред огледалото — прочетох аз. — Свийте ръцете си и упорито гледайте изображението

си. После присвийте очи и придайте на погледа си безстрашен вид. Вие сте силен, спокоен, хладнокръвен.»

Безспорно сега бях хладнокръвен. «След това поемете дълбоко дъх, издишайте рязко и три пъти повторете тихо,

но убедително: Юлий Цезар и Наполеон. Ще бъда! Ще бъда!! Ще бъда!!!

Изпълних инструкциите безусловно, въпреки че очите ми сълзяха и зеленият им цвят малко ме обезсърчи. Дори

взех един лист от тетрадка, написах с големи букви «Ще бъда» и го забодох на стената, за да може безстрашният

ми поглед да попада на него, щом се събудя. После коленичих до леглото.

Молитвите ми бяха дълги и сложни. Мъчех се да не се отвличам и не ги отправях към неясния брадат бог от

моето детство, а пламенно ги концентрирах върху спасителя Христос. Понякога виновно си спомнях за Отца и

Сица и Светаго духа и бързах да ги омиротворя. Но Исус с безкрайната си любов и доброта беше пазител на

доверчивото ми сърце. И когато мислех за майка му, а нейното лице напоследък подозрително започна да

прилича на лицето на Алисън, от затворените ми очи бликваха сълзи на копнеж. Не забравях и светиите.

Непрекъснато намирах нови, на които исках да се моля. И, разбира се, щом веднъж съм започнал, от страх да не

ги обидя, вече не можех да ги изоставя. Последният в нарастващия ми календар беше Антони, покровителят на

младостта.

Наближава последното действие — възможност за онзи смях, онзи внезапен нежелан смях, често чуван в

театъра, когато авторът иска да предаде нещо с тих патос, правдиво, а не успява, или може би е неправилно

разбран. Да се посмеем заедно; поглеждайки назад ще видим как това дългуресто, треперещо глупаво момче,

едва прочистило душата си с изпитанието на моста и ледената баня, взема от едно потайно място в дъното на

чекмеджето някакво странно съоръжение — връв, завързани за нея две парчета старо желязо, два тежки ключа,

дръжка за врата и счупена част от кънка. С бързо привично движение той ги завързва на кръста си така, че

неприятните метални предмети да останат отзад. По такъв начин, ако легне на гръб, а това е обикновеното

положение при спане, веднага ще се събуди. Най- после той е под закърпения чаршаф, непоколебимо извит

на една страна. Загасил е свеща. Препасан е като отшелник — около мършавия му врат -- молитвена броеница.,

четири истински чудесни медала. единият благословен от самия господ, освен това кафяв скапуларий и още

един, син, а ако имаше розов или светловиолетов, сигурно щеше да си сложи и такива. Направи всичко, което

можеше. Успокоен от тази мисъл, той повика съня — малкото умиране с едно последно желание.

— Мили боже . . . моля те, помогни ми да спечеля стипендията на Маршъл.

ПЕТА ГЛАВА

През ваканцията утрините идват рано и радостно. В понеделник, преди още бялото небе да покаже признаци на

просветляване, тихо излязох от къщи и зачаках Том Дрин на ливънфордския кръстопът — той трябваше да ме

смъкне в Лае, разнасяйки продукти край езерото.

Том закъсня и беше в лошо настроение. Днес той не трябваше да работи — дори и мен освободиха от

задълженията ми да разнасям кифлите, но в склада на Блеър не достигаше работна ръка. Качих се в ниския