Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

няма значение. Затова искам да успея, просто да им покажа — в гласа ми прозвуча трагична нотка ... — как един

човек, когото те презират, може да стане велик . . . може да стане чудесен учен . . .

Завладян от собствената си изумителна идея, аз замълчах.

— Да — каза бавно Гавин, — просто е отвратително, че трябва да си оспорваме един-друг стипендията. Нищо,

разбира се, няма да попречи на приятелството ни. Но борбата ще е голяма — и той леко се усмихна, — аз също

знам някои молитви . . .

Луната излезе от кадифения мрак и започна да се показва зад Бей, после меката й светлина падна над водата и

нашари черната й гладка повърхност с непрестанната си игра. Бяхме се приближили до брега. Тук дърветата

стояха още тъмни като пера, вдигнати при погребението на някой бог. Не, това бяха просто дървета . . . дървета,

растящи на тиха прекрасна земя, окъпани в първия здрач на съзиданието.

Изведнъж в тъмната плитчина скочи невидима риба и в миг настроението ни се промени. Неясно видях как

Гавин посяга за въдицата и го чух да прошепва:

— Най-после една ни падна.

Тихо водех лодката край брега, безшумно загребвах с веслата. Затаих дъх, когато Гавин, седнал неумолим и

неподвижен, започна да мята и само дясната му ръка бавно и ритмично се движеше. От време на време погледът

ми улавяше проблясва нето на пръта, трептенето на мократа корда, когато тя прорязва тъмнината в сребриста

дъга и тихо пада далеч във водата.

Изведнъж — още един плисък, по-силен от първия. Трепнах от възбуда и видях как краят на въдицата на Гавин

се извива като кафява дъга, чувствувах потрепващите движения на ръцете му, докато закачаше рибата, Когато

макарата се завъртя в тишината, Гавин каза през зъби:

-— Дръж я по-надалеч, Роби! Не й давай да отиде под лодката!

Сега рибата скачаше и се мяташе в тъмната вода като луда и когато прорежеше повърхността, изпращаше

нагоре сноп безценни пръски. Гребейки в противоположна на трепкащата гавинова въдица страна, направих

всичко възможно да не разреша на рибата да се пъхне под нашия кил. Сега не бе нужна тишина. Веслата

пляскаха лудо кото самата риба. При всяко нейно втурване аз яростно пъхах греблата във водата.

— Отлично — каза запъхтян Гавин, — сьомга, и то хубава — И след малко добави: — Прибери веслата.

От борбата ръцете на Гавин бяха като откъснати, но макар и да знаеше каква тънка нишка го свързва с рибата,

той не отстъпи нито на един инч.

Бавно, внимателно започна да навива макарата. Луната очерта изопнатото му тяло и решителното му младо

лице, в което горещо впих поглед, очаквайки следващата му заповед.

Сьомгата вече се мяташе по-малко, Гавин я издърпваше все по-близо.

— Виждам я! — каза Гавин с тих, хриптящ глас. — Съвсем млада е. Дай куката, под

седалката е.

Наведох се и протегнах ръка за куката, но когато несръчно се свих, кракът ми се подхлъзна на мократа седалка.

Паднах с цял ръст на нея, ожулих брадата си и едва не обърнах лодката.

Гавин не каза ни го дума, нито един упрек за моята несръчност. Едва когато се вдигнах и разлюляната лодка се

успокои, той попита:

— Намери ли я?

— Да, Гавин.

Мълчание. Все още тихо, но с нарастваща настойчивост, той прошепна.

— Леко се е закачила. Виждам мухата извън устата и. Зависим от случая. Вземи куката и щом извадя рибата, не

я промушвай, а само пъхни върха под хрилете и.

Взех куката със засилващо се вълнение и коленичих в рибника на лодката. Сега виждах сьомгата дълбоко във

водата, бляскава, с такива размери, че даже се уплаших. Никога в живота си не съм вадил толкова голяма риба.

Ваденето е коварна работа. Гавин, който е вършил това по време на риболов с баща си, често ми е разказвал

колко сьомги са изпускали при това последно трудно действие. Заклатих се, очите ми се затваряха, ушите ми

също започнаха ужасно да мърдат.

Рибата е близо . . . все по-близо . , . толкова близо, че може да се докосне. Изведнъж се паникьосах, страшно ми

се прииска да пронижа с куката си това огромно хлъзгаво същество. Но, блед като мъртвец, потръпващ в треска,

аз изчаках докато Гавин я преобърне и чак тогава плъзнах рибарската кука под устата на рибата и спокойно я

извадих върху планшира на лодката. Сега и Гавин се наведе до мен. Луната изплува високо в нощното небе и

очерта две момчета, едно до друго, мълчаливо вторачени в благородната риба, която се извиваше и проблясваше

в дъното на лодката.