Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

преодолея ужасната си стеснителност. Тя винаги ми помагаше без да го показва, даваше ми идеи, които не

можех да намеря и в книгата по етикеция, взета от обществената библиотека специално с цел да

усъвършенствувам държанието си.

— Глупаво е, че трябва да го уча, мамо — отбеляза спокойно Алисън. — Това са такива измишльотини.

— Не, Алисън — казах бързо аз, — напълно логично е. Щом приемеш правата за най-късото разстояние между

две точки, всичките тринадесет тома на Евклид автоматически следват.

— Вярвам някой ден ти сам да напишеш четиринадесетия — каза мисис Кийт. — Или нещо повече, например

«История за живота на бръмбарите».

— И ще напише, мамо! — укорително възкликна Алисън. — Знаеш ли, миналата седмица в час при мистър

Рийд той доказа, че един отговор в учебника по алгебра е грешен.

Двете се усмихнаха, а аз наведох глава от гордост и смущение, благодарен на Алисън за гдето разказа това, и с

тих и дрезгав глас поднових обясненията на теоремата.

Седях близо до нея, коленете ни се докосваха под масата и аз усещах една слабост, която караше сърцето ми да

замре. Ръцете ни се допряха върху страниците на учебника и прелестна тръпка премина по тялото ми. Небрежно

сресаната й коса, която тя от време на време нетърпеливо разтърсваше, спусната по раменете, ми се струваше

нещо чудесно и божествено. Хвърлях крадешком бързи погледи на свежите й бузи, наблюдавах влажната й

долна устна, докато тя, замислена и намръщена, смучеше молива си. Нито размишлявах, нито можех да

размишлявам над думата «любов». Надявах се, че може би й харесвам, чувствувах, че живея, разговарям,

усмихвам се като насън.

Часът мина невероятно бързо. Беше почти девет. Мисис Кийт вече сподави една прозявка и я улових да

поглежда часовника. Не посмях да кажа високо, нито да прошепна на Алисън какво имах на ум. Изведнъж с

разтреперана ръка аз взех парче хартия и написах: «Алисън, какам да говоря с теб. Ще ме изпратиш ли до

шегата тази вечер?а

Алисън прочете бележката и в погледа и се появи изненада. Взе молив и написа:

«3а какво?»

цял разтреперан аз отново написах:

«Имам нещо да ти кажа».

Тишина. После Алисън чистосърдечно ми се усмихна и с твърда ръка написа:

«Добре».

Радостен трепет премина в мен. Страхувайки се мисис Кийт да не разбере, че съм предал доверието й, аз взех

парчето хартия, плътно го нагънах, напъхах го в устата си и го глътнах. В този момент Джанет донесе поднос с

мляко и ронливи бисквити — недвусмислен знак, че урокът по геометрия е завършил.

След десет минути станах и казах лека нощ на мисис Кийт. Вярна на обещанието си, Алисън ме придружи до

входната врата.

— Хубава нощ! — тя гледаше влажната нощ със спокоен, необезпокояван; поглед. — Ще дойда с теб до портата.

Слязохме на алеята, вървях бавно, за да удължа този топъл, задушаващ ме възторг от нейната близост. Алисън

се движеше изправена н гледаше право пред себе си. Минахме покрай един тъмен, но познат храст, тя откъсна

листо и го смачка — въздухът се изпълни с аромата на цъфнало френско грозде.

Главата ми се въртеше, целият свят се люлееше пред мен. Със страшни усилия владеех неравномерното си

дишане.

— Чух те да пееш тази вечер, Алисън.

Баналността на тези думи, изречени с треперещ глас, една груба пародия на чистата ми, но унищожителна

страст в същност ме ужаси в момента, в който ги изговорих, но изглежда тя не забеляза това.

— Да, залових се сериозно за работа. Мис Крамб започна да разучава с мен песните на Шуберт. Те са просто

чудесни.

Песните на Шуберт: виждах пред себе си Рейн, замъците по брега, Алисън и аз плуваме надолу на малък речен

кораб под мостове с арки, спираме в едно старо ханче, градина с малки масички. . . Казах ли й всичко това? Не.

Изграчих със «заекващия» си глас:

— Напредваш много добре, Алисън.

Тя се усмихна в несъгласие и заразказва за приумиците на учителката си по пеене, една всъщност взискателна

и кисела стара мома.

— Трудно може да се у годи на мис Крамб. Отново тишина. Стигнахме портата, мястото,

където трябваше да се разделя е нея. Видях у да хвърля крадешком въпросителен поглед към мен. Слабост

обхвана цялото ми тяло, трепетна топлина се разля в сърцето ми. Поех развълнувано дъх. Върховен миг на

посвещение, мигът, в който разцъфтява рицарството.

— Алисън. . . сигурно те интересува. . . но днес се случи нещо с мен. . . Мистър Рийд ми каза, че мога да се явя