Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

отново да докара тук зулуите. Но не, не го направи. Приключенията ми, сестра Сицилия, са ме изправяли пред

жестоки съблазни, а. на тях още по трудно се противоставаш, когато за бедния дявол, о, простете, когато за

бедния клетник няма кой да се погрижи. Няма по-печална загуба в живота на един мъж от липсата на любов от

страна на някоя добра жена — Той въздъхна. — Учудвате ли се сега ... че на човек може да му се прииска да

дойде тук ... да потърси покой?

Виждах как сестра Сицилия е дълбоко трогната. Свежите й бузи още пламтяха, замаяните й очи изразяваха

дълбока загриженост за душата на дядо. Притиснала ръце една към друга, тя мърмореше:

— Много е поучително. Сигурна съм, че ако имате искрено желание да се покаете, каноник Рош ще бъде

щастлив да ви помогне.

Дядо издуха носа си, после с усмивка и съжаление поклати глава.

— Каноник Рош е хубав човек, изключително хубав, но като че ли малко студен. Не, чувствувам, че ако мога да

идвам с Робърт в клас, да сядам кротко там и да слушам . .

Сянка на съмнение се изписа по лицето но сестра Сицилия като облак върху кристално езеро. Но преди всичко

изглежда тя се тревожеше да не обезкуражи дядо или да не го обиди.

— Страхувам се, че това може да разсейва децата, мистър Гау. Но сигурно има начини и средства. Аз

непременно ще поговоря с преподобната майка.

Дядо подари най-чаровиата си усмивка — да, повтарям ви — въпреки носа му, това бе една неотразимо чаровна

усмивка. Той стана, стисна ръката й или по-скоро подържа пръстите й в своите, сякаш искаше да се наведе и

почтително да ги целуне. Въпреки че се въздържа, лицето на сестра Сицилия още дълго след като той си отиде

гореше и по време на занятието, докато ни разказваше историята за блудния син, сериозните й очи се

навлажниха.

Излизайки, видях, че дядо ме чака пред, манастира, разхожда се напред-назад в най-добро настроение, върти

бастуна и си тананика. На път за в къщи той ми изнесе лекция за облагородяващото влияние на хубавите жени,

като от време на време прекъсваше, тананикаше си или внезапно възкликваше: «Прелест, прелест!». Слушах го

с известно вълнение, тъй като в последните седмици сам преживявах страхотни затруднения, при това точно

заради жените — но по този въпрос по-късно. Все пак се радвах, че сестра Сицилия и строгото изтънчено

спокойствие в манастирската приемна направиха такова хубаво впечатление на дядо.

Той тактически пропусна една седмица и за следващото си посещение избра един слънчев ден, когато по

неговите думи «градината ще бъде особено хубава». Вече се виждаше до мен на поляната. Приготви се по-

внимателно от всякога, дълго се въртя през огледалото, подряза брадата си както понякога правеше преди да

посети мисис Босъмли. Той имаше слабост към чистото бельо и сега облече най-хубавата си бяла риза, която

сам бе колосал и изгладил. Даже в петлика пъхна малко стръкче незабравка — яркият жив син цвят на това

цвете така подхождаше на очите му. И ние бързо се отправихме към манастира.

Уви! В малката приемна не дойде сестра Сицилия, а майка Елизабът Джозефина — още по- сурова и не съвсем

оправила се от жълтеницата. Лицето на дядо посърна, откритата му усмивка застина, задушена още в зародиша

си, когато преподобната майка бързо и рязко ме отпрати от стаята да заема мястото си в клас на поляната.

След миг, седнал на тревистия склон, чух, .че входната врата се хлопна, затворена от твърда ръка. После през

дърветата видях как дядо слиза по стълбите и върви надолу по алеята. Въпреки че от такова разстояние едва ли

можех да видя ясно, изглеждаше ми смутен и ужасно съкрушен. Когато след кратко мъчително занятие

преподобната майка ни пусна, той не ме чакаше навън. По-късно същата вечер забелязах, че е махнал синята си

незабравка.

Горкият дядо! Тревожех се, че готовността му за покаяние толкова бързо ще прекъсне, но празникът на тялото

господне, последният четвъртък на месеца, не беше далеч и сега аз се намирах в състояние на екзалтация, което

се менеше между мъка и блаженство. Преди да вкуся от възторга на причастието, трябваше да мина през

изпитанието на първата си изповед. Няколко пъти вече каноник Рош беседва с малкия ни клас по този въпрос и

макар да говореше сдържано, смътно започвах да долавям какви ужасни капани е приготвила природата за нищо

неподозпращите деца. В мен се зараждаше и някакво неясно познание за различията в пола. Думата