stihiqta - Адел Паркс

Той взе ръката иМ и за миг я стисна силно. Опита се да я погледне в очите, но тя избягваше погледа му и нещастно се взираше в пода. Джак вдигна ръката иМ до устните си и я целуна. Целувките му я изгаряха, жигосваха я с подписа му. Имаше чувството, че ще я съсипят за цял живот. Никой друг мъж не би могъл да бъде такова уникално съчетание от сексапил и ведрост. Всъщност не вярваше, че и този е такъв.

Джак седна и изчака Марта да се настани срещу него, обаче тя решително остана права. Не се чувстваше удобно, не искаше и той да се чувства удобно. Част от нея искаше да го накаже, задето не я обича, и макар да съзнаваше, че да го накара да се протегне, за да хване ръката иМ, не е същото като да го подложи на изтезания в лондонската тъмница, в момента можеше да направи само това.

Джак изчака, разбра, че тя няма да седне, и отново скочи на крака. Все още държеше ръката иМ.

— Боже, имах много странен ден — каза той. Марта го погледна невярващо. Шегуваше ли се с нея? Нейният ден също не беше цветя и рози. Не всеки ден казваш на някого, че го обичаш, а той (това може би бе най-главното) те пренебрегва. Джак иМ се усмихна лъчезарно.

Боже, обичаше я, ей сега щеше да иМ го каже. Внезапно Марта забеляза в очите му надежда, вълнение и топлота. Защо не се бе вгледала по-добре тази сутрин? Тогава щеше да прозре всичко и да си спести мъчителните целодневни притеснения. Тя позволи на тялото си да се отпусне, все едно потъваше в огромна вана, пълна с пяна. Почувства как мечите иМ я обгръщат и я повдигат нагоре. Чакаше думите.

— Имам нова работа — каза той.

— Моля? — попита Марта. Сигурно не бе чула добре.

— Нова работа. Затова съм тук — за интервю за работа. И днес ми казаха, че съм я получил.

— Моля?

— Не е ли фантастично, Марта? — Защо бе започнал да я нарича Марта? Какво стана с «малката мис Е»? И обръщението ли щеше да бъде погребано с връзката им? Ще ръководя клона в Ню Йорк, ще бъда изпълнителен директор.

— Поздравления. Много се радвам за теб — каза Марта и тежко се отпусна на най-близкия стол. Седна, преди шока да я повали. Джак прие това за добър знак и също седна. Странното бе, че тя наистина се радваше за Джак. Явно постът беше добър и той беше щастлив. Обичаше го и искаше той да е щастлив. Това мислеше една част от мозъка иМ. Останалата смяташе, че той е най-противното, жестоко и нетактично копеле, след като толкова очевидно се радваше, че ще я напусне, но нали, както бе повтарял непрекъснато, не си търсеше приятелка, защото имаше още много неща, които искаше да направи.

— Би ми било приятно да седя и да обсъждаме подробностите за новия ти договор и други подобни неща — поде Марта, като не успяваше да прикрие болката си, — обаче трябва да се върна в хотела, за да успея да хвана полета си.

— Какъв полет? Защо? Децата добре ли са? — попита Джак, внезапно обзет от тревога.

— Да, добре са. Просто не искам да оставам повече тук с теб. Не виждам смисъл. — Понечи да стане. Не беше сигурна дали ще иМ стигнат силите да излезе от кафенето. След това можеше да плаче или да вика.

— Но… — Изглеждаше объркан. — Каза, че ме обичаш.

Марта го изгледа гневно. Как може да е толкова безчувствен, че да повдига този въпрос? Той нищо не разбираше.

— Бях пияна — каза.

— Не може да си била пияна. Беше сутринта.

Марта си помисли дали да не му каже, че вече не мисли така. Но какъв смисъл имаше? Не можеше да спаси самоуважението си с една лъжа. Зачуди се дали да не настоява: «Обичай ме, обичай ме, аз съм добра, красива и забавна. Мога да ги дам толкова много обич». Само че се боеше, да не би да остане нечута.

Отново.

— Наистина те обичам, Джак — чу се да изрича. Странно, но не се почувства унижена, както бе очаквала. Вероятно разликата се дължеше на това, че този път нямаше никакви очаквания. Просто заявяваше един факт. — Надявам се да си много щастлив с новата си работа. И държава — добави многозначително. — Но никога не съм била привърженик на връзките от разстояние и не ставам за другарче по пощата. Не се съмнявам, че много скоро ще се заобиколиш с нови «голи приятелки».

Джак изглеждаше тъжен и разочарован. Какво бе очаквал? Че тя ще топли леглото, за да може той да прелита океана от време на време и да се вмъква вътре, да се връща за малко лондонски екшън между чаршафите?

— Марта, знам, че си преживяла доста неща…

— И така може да се каже.

Не обърна внимание на тона иМ и продължи:

— И знам, че си много наранена, но може би бих могъл да ги помогна.