stihiqta - Адел Паркс

Елайза не си падаше по сълзите, предпочиташе действието. Обърна количката и се отдалечи от станцията на метрото по посока на апартамента на Грег.

Заудря по вратата. Никакъв отговор, обаче част от боята се излющи и падна на пода. Заблъска по-силно, достатъчно, за да събуди някой задрямал дори в Сидни в Австралия. Изобщо не допусна, че е възможно Грег да не си е у дома. Не може да го нямаше, не допускаше такава възможност.

— Добре, де, идвам — провикна се Грег зад дървената врата. — Здрасти — отвори той с искрена широка усмивка.

Елайза обаче не я забеляза, а влетя покрай него в апартамента, като заряза децата на прага. Влезе в дневната — беше празна. Направи още няколко крачки и се озова в кухнята — никой. Обърна се, запъти се към коридора, затаи дъх и отвори вратата на спалнята — празно. Остана иМ само банята. Елайза се поколеба — не харесваше банята дори в най-добрите времена, обаче нямаше как. Смело отвори вратата — чисто.

— Търсиш ли нещо?

Той явно се забавляваше.

— Една обица — промърмори тя. Замълча и се обърна към него.

Грег се усмихваше. Разбира се, той рядко правеше нещо друго. Беше извадил Матю и Мейси от количката. Държеше Мейси на ръце, а тя се бе гушнала в брадата му (резултат от това, че Грег все още не бе посетил банята този ден), а не от някакви модни тенденции. Матю търсеше Куче. Намери го заспало под кухненската маса и двамата с Елайза клекнаха, за да го погалят.

— Каква обица? — попита Грег, който изобщо не си даде труда да скрие, че се забавлява, но беше достатъчно учтив, за да продължи, колкото е необходимо, с представлението, разигравано от Елайза.

Тя го изгледа гневно. Знаеше, че иМ се подиграва, затова не си даде труд да продължи да настоява с извинението си.

— Идвам от кафенето на Бианки — рече вместо обяснение.

— Крайно време беше, питаха за теб.

— Изглежда са добре. Никаква промяна.

— Тук почти нищо не се променя, Лайза.

— Те ми казаха нещо друго — възрази тя.

Продължи да гледа гневно Грег в очакване той да се защити. Той срещна погледа иМ, обаче изобщо не изглеждаше притеснен или засрамен. Елайза се замисли над този факт. Разбира се, че няма да е притеснен или засрамен, защо да бъде? Имаше си нова приятелка. А тя какво бе очаквала? Нямаше право да се сърди и да се възмущава. Беше го зарязала най-безцеремонно, неочаквано и високомерно. Беше го направила преди шест месеца, как очакваше да постъпи той? Да се държи като монах до края на живота си? Освен това самата тя непрекъснато се бе срещала с мъже, каквото и да иМ бе струвало това. Дори беше правила секс.

Потръпна при спомена за това. Е, така е, търсенето на господин Съвършенство наистина се бе оказало безуспешно. Беше обречено на провал още от самото начало. Само че нейният господин Съвършенство никога нямаше да бъде мъж, чиято най-голяма страст е ръгбито или риболовът с мухи. Никога нямаше да си намери духовен партньор сред мъжете, чийто единствен интерес към алкохола беше колко силен е ароматът на малцовото уиски. Нейният господин Съвършенство нямаше да носи вратовръзка. Нямаше да кара голяма кола и колкото и разочарована да бе Елайза да си го признае, твърде малко вероятно бе той да е започнал да си внася пенсионните осигуровки след навършване на пълнолетие. Подобна организираност просто би я отблъснала.

Нейният господин Съвършенство щеше да е творческа, безгрижна и остроумна личност и поради това понякога щеше да е мързелив и разхвърлян.

Грег.

Грег беше нейният господин Съвършенство.

— Един чай? — попита той, все едно тя се бе отбивала да го навестява всяка седмина в продължение на месеци, все едно в неочакваното иМ идване няма нищо необикновено и все едно не е странен фактът, че бе претърсила дома му, сякаш се опитваше да намери категоричен отговор на въпроса «какво е любовта?» — и в известен смисъл е успяла.

— Да, чудесно.

Грег пусна Мейси на пода и тя се спусна към Куче, щастлива от възможността да го потормози заедно с брат си. Елайза тъкмо се канеше да се противопостави — допускаше в каква мръсотия ще се въргалят децата, когато забеляза, че килимът е чист. Не се виждаха никакви кучешки косми, никакви следи от консерви, никакви смачкани цигарени кутии. Отново се огледа наоколо. Не само килимът беше почистен. Въздухът също не беше задимен, не се усещаше и застоялата миризма на Куче. Всъщност прозорците бяха отворени и в апартамента проникваше свеж въздух — толкова свеж, колкото можеше да бъде в град с повече от седем милиона жители. Нямаше празни чаши от кафе, нямаше дори лепкави пръстени, по които да личи къде са стояли чашите от кафе. Нямаше кутии от пици, нямаше дори брошури, които предлагат да запишат данните на кредитната ти карта в замяна на доставката на къри до дивана ти.