stihiqta - Адел Паркс

Елайза прехапа устни, за да възпре писъка, който напираше отвътре. Отново се завъртя и се втурна в кухнята. Къде бяха купчините с мръсни съдове? Защо линолеумът не лепнеше? Боже, фурната беше почистена. Втурна се и спалнята. Целта при последното иМ търсене беше да открие новата жена in fragrante delicto — не че бе обмислила какво би направила, ако ги спипа в подобно деликатно положение.

Само че в бързината да открие онова, което бе очаквала, бе пропуснала да забележи неочакваното. Апартаментът беше чист. Леглото беше оправено, на пода нямаше мръсни чорапи или гащи. В банята миришеше на сапун, в спалнята — на афтършейв, а в кухнята — на «Мистър Мускул». Елайза бе свикнала в апартамента да мирише по-зле, отколкото в затворническа килия.

Тежко се отпусна на дивана и се приведе напред, стиснала главата си с ръце. Това беше по-лошо от намирането на «новата жена» по бельо и висяща от лампата. Той не само имаше нова жена, но тя бе успяла в това, в което Елайза се бе провалила. Новата жена бе убедила Грег да почисти. Тя се разплака. По бузите иМ се затъркаляха парещи сълзи.

— Хей, какво има? — попита Грег мило, когато се върна от кухнята с две чаши чай. Седна до нея и плъзна ръка по гърба иМ. Топлината и нежността му събудиха у нея желание да започне да вие.

— А, нищо — успокои го тя и избърса очите и носа си с ръкава на якето. Грег скочи да иМ донесе кутия със салфетки, но когато иМ ги подаде, Елайза отново се разплака. Салфетки! Определено имаше намесена жена. Нямаше начин той да се е сетил да купи салфетки. Тя си имаше гордост. Само това иМ бе останало. Нямаше гадже, жилище, дори план за живота си, но все още имаше гордост. Нямаше да му каже какъв е проблемът.

— Марта замина и аз гледам децата. Днес те се събудиха рано, всъщност така е всеки ден, и аз съм ужасно изморена. Знам, че е глупаво. По-трудно е да се грижиш за деца, отколкото изглежда, а мен изобщо не ме бива за това.

— Според мен си се справила доста добре.

Елайза се усмихна, доволна от похвалата, колкото и неоснователна да бе тя.

— Защо го казваш? — попита, просейки си още комплименти.

Грег огледа децата. Елайза проследи погледа му. Матю ядеше от шоколадовите пръчици на Куче, а Мейси беше заспала в коша му. Елайза беше сигурна, че Марта не би одобрила. Едното не беше хранително, а другото не беше хигиенично.

— Ами… — поколеба се Грег — и двете им обувки са на правилното краче.

Елайза се усмихна.

— Ти как си? — попита тя, като възвърна добрите си маниери, но се надяваше той да не я осведоми. Наистина не искаше да знае подробности за прекрасния му любовен живот в момента.

— Никак не съм зле — усмихна се той, без да обяснява повече.

Елайза прие с благодарност тактичността му. И двамата млъкнаха, но мълчанието не бе неловко.

— Какво планирате до края на деня? — внезапно попита Грег.

— Да се отървем без липсващи крайници и без други сериозни травми като мозъчно сътресение или счупване.

Той се усмихна.

— Можем да ги заведем в зоологическата градина.

— Ние?

— Да. Ти и аз. Нямам какво друго да правя, ти също. Децата ми липсваха. Но ако не искаш…

— Страхотно. Не. Да. Искам да кажа, да, искам, чудесна идея. Два чифта ръце се справят по-добре от един.

«Освен това ми се иска да ти смъкна дрехите и да те съборя върху матрака» — помисли си Елайза. Обаче не го изрече, стори иМ се, че моментът не е подходящ.

46.

Нямаше да отиде. Защо да го прави? Веднъж вече я бяха направили на глупачка, стига толкова. Беше иМ приятно. Забавно. Но беше по-добре нещата да приключат дотук. Нима не беше молила Майкъл да остане, нима не се бе унижила напълно? Със сигурност трябваше да си извлече поука от всичко това и тогава все нещо можеше да се получи от цялата тази жалка неразбория. Нямаше да пропилее нищо повече за мъж, който не обича нея и само нея. Тази работа с «голите приятели» вършеше работа, докато се намираше — как го бе нарекла Елайза? — във фазата на възстановяване. Да, признателна бе, че фазата на възстановяване бе минала с Джак. Сексбог с добро сърце. Но вече се бе възстановила. А възстановената Марта заслужаваше нещо повече от това да бъде една от многото. Връзката им беше красива и иМ помогна да си стъпи на краката. Това е всичко. Елайза имаше право, Марта бе сбъркала, но беше благодарна за това. Ако се бе вслушала в думите на сестра си, щеше да пропусне най-хубавите три месеца през живота си.

Да, наистина, той не я бе лъгал, наранявал или подвеждал и това бе много мило от негова страна. Беше разбирал колко е уязвима и не бе предал доверието иМ. Само че това бе добре и за него — Джак се бе радвал на неограничен и невероятен секс с благодарна и страстна жена в развод. А тя се бе радвала на неограничен и страстен секс с един същински Адонис. Сделката между нея и Майкъл бе малко по-прозаична, свързана повече с прането на чорапи и с припечелването на прехраната, отколкото с любовната игра, но принципно бе същата. Що се отнася до това, че двамата с Джак ядяха заедно понички, смееха се, разговаряха, четяха и играеха с децата, е, то беше бонус. А останалото иМ бе трудно да опише… Увереността, че е влюбена в него, че двамата си приличат като две капки вола, както и да изглежда отвън, е, щеше да се наложи да я забрави, ако той не я обичаше.