Unknown - i 3e0c0223816db71f

последно ридание.

— Хубаво. — Неочакван, преходен проблясък на чувство, което донякъде

беше любов, но в много по-голяма степен гордост, освети суровите черти на Броуди

като лъч, попаднал внезапно върху мрачна скала.

— Ще покажем на Ливънфорд какво може моята умна дъщеричка. Аз гледам

надалеко и вече виждам какво ще става. Като те направим първа ученичка в

гимназията, ще видиш какво е намислил баща ти за тебе. Но ти трябва да си гледаш

уроците, много да учиш. — Той вдигна очи от дъщеря си, загледа се в далечината, като че ли предвиждаше бъдещето, и промърмори:

— Ще им покажем — после сведе очи, поглади наведената сламеноруса

главица на Неси и добави: — Ти си моето момиче, точно така! Ти ще прославиш

името Броуди.

Като обърна глава, погледът му падна върху другата дъщеря и лицето му

веднага се промени, очите му потъмняха.

— Мери!

— Да, татко.

— А сега да си поговорим с тебе, дето имаш такъв дълъг език!

В жестоката си ирония той заговори любезно, облегнал се назад на стола

си, претегляйки думите със студено, безстрастно спокойствие.

— Приятно е на човек да чуе нещо за семейството си от външни хора. О,

няма съмнение, че това става зад гърба на човека и не говори много добре за

главата на семейството, но все пак не е най-важното. Много хубаво беше да чуя за

тебе нещо, което за малко не ме накара да повърна. — Докато говореше, тонът му

постепенно ставаше все по-леден. — В разговор с един член на градския съвет днес

бях осведомен, че са те виждали на Чърч стрийт да говориш с един млад господин, с един много хубав млад господин. — Той се озъби насреща й и продължи язвително:

— За когото мисля, че е низък, подозрителен тип и негоден безделник.

Г-жа Броуди боязливо се намеси и гласът й прозвуча почти като ридание:

— Не, не, Мери, не си била ти, такова порядъчно момиче като тебе! Кажи

на баща си, че не си била ти.

Страница 6

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

Неси, доволна, че вече не е в центъра на вниманието, възкликна

необмислено:

— О, Мери, с Денис Фойл ли беше?

Мери седеше неподвижно с прикован в чинията поглед; странна бледнина се

появи около устните й. В гърлото й застана бучка, тя преглътна силно и някаква

несъзнателна сила я накара да каже тихо и твърдо:

— Той не е негоден безделник.

— Какво! — изрева Броуди. — Възразяваш на баща си, и то заради някакъв

долен ирландски гамен! Един дрипльо! Не! Нека тези мръсни ирландци да идват от

блатата си да копаят картофи за нас, но нищо повече. Да не стават нахални.

Старият Фойл може да е най-добрият кръчмар в Дарок, но това не е достатъчно, за

да стане синът му джентълмен.

Мери почувствува тялото си да трепери, макар че седеше. Устните й бяха

сухи и схванати и все пак тя се почувствува принудена да каже, въпреки че

никога, досега не бе се осмелявала да противоречи на баща си:

— Денис има своя професия, татко. Той няма да има нищо общо с

кръчмарството. Той работи във „Финдли енд къмпани“ в Глазгоу. Те са големи

вносители на чай и нямат нищо общо с… С другата работа.

— Нима? — присмя се баща й, предизвиквайки я да говори. — Та това е

важна новина! Имаш ли още нещо да кажеш, което да свидетелствува за благородния

характер на господина? Сега той не продава ракия. Очевидно се занимава с чай.

Какво благочестиво занимание за един син на кръчмар! Е, какво има още?

Мери знаеше, че баща й я подиграва, но се въздържа и каза примирително:

— Той не е обикновен чиновник, татко. Фирмата много го цени. Той много

често обикаля из околните села по работа. Той… той се надява да напредне… Дори

би могъл по-късно да стане съдружник във фирмата.

— Тъй ли? — изръмжа Броуди срещу нея. — С такива ли небивалици ти пълни

той глупавата глава? Не бил обикновен чиновник — само прост търговски пътник, —

така ли? Не ти ли е казал още, че ще стане кмет на Лондон? Това е съвсем

вероятно. Кутре с кутре!

Със сълзи на очи Мери пак отговори въпреки протестния стон на Мама:

— Ценят го, татко! Наистина! Г-н Финдли се интересува за него. Аз зная.

— Ба, да не мислиш, че ще повярвам, каквото ти разправя. Лъжи са това,

само лъжи! — извика той пак, издигайки глас срещу нея. — Той е долен мерзавец.

Какво може да очакваш от такъв? Само поквара. Само мисълта, че си говорила с

него, ме обижда безкрайно. Но това е за последен път. — Той я изгледа втренчено

и повтори свирепо: — Не! Никога вече няма да приказваш с него. Забранявам ти!