Unknown - i 3e0c0223816db71f

— Стани веднага, Мери — извика тя. — Наближава пет и половина, а чаят

още не е попарен. Върви повикай сестра си! Препече ли хляба, бабо? Господи,

изгорила си едно парче. Дай го на мен. Аз ще го изям. В нашия дом не можем да

прахосваме.

Тя взе изгореното парче хляб и го постави внимателно на чинията си, след

това започна ненужно да мести всичко по масата, като че ли нищо не е било добре

наредено и нямаше да бъде добре наредено, докато тя не изкупи греха за

небрежното нареждане на масата със смирения си труд и собствените си усилия.

— Що за начин да се нарежда масата! — мърмореше тя пренебрежително,

докато дъщеря й стана и отиде в хола.

— Неси, Неси — извика Мери, — време е за чая, време е за чая!

Слаб треперлив глас отговори напевно отгоре:

— Слизам! Чакай ме!

Минутка по-късно двете сестри влязоха в стаята. Веднага и независимо от

разликата във възрастта им — Неси бе дванадесетгодишна — изпъкваше поразителният

контраст в характера и чертите им. Неси бе диаметрално противоположен тип на

Мери. Косата й бе светлоруса, почти безцветна, сплетена на две прибрани плитки.

Неси бе наследила от майка си нейните светли, кротки, влажни очи с деликатна, обсипана с бели капчици синевина на вероники; те винаги имаха такъв мек

примирителен израз, който й придаваше вид, че постоянно се старае да угоди на

другите. Лицето й бе тясно, с високо, деликатно бяло чело, розови бузи като на

восъчна кукла, тънка заострена брадичка и малка уста, винаги полуотворена поради

увисналата долна устна; всичко това, както и сегашната й блага и занесена

усмивка изразяваше нейната незрялост и чистосърдечност, но не по-малко и

вроденото й безсилие.

— Не сме ли малко подранили тази вечер, мамо? — попита Неси отпуснато и

Страница 4

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

се представи пред майка си за преглед.

Госпожа Броуди, заета с последните подробности по нареждането, в отговор

махна с ръка.

— Изми ли си ръцете? — отговори тя, без да я погледне. После, като

погледна към часовника и без да изчака отговор, заповяда със съответен жест:

— Сядайте!

Четирите жени в стаята седнаха край масата; баба Броуди както обикновено

беше първа. Те седяха в очакване, като госпожа Броуди нервно държеше ръката си

върху вълнената покривка на чайника; тогава в тишината прозвуча дълбокият звук

на стария часовник в хола, който удари половина, и в същия момент входната врата

тракна и шумно се затвори. На закачалката изтрополи бастун; тежки стъпки се чуха

в коридора; кухненската врата се отвори и Джеймс Броуди влезе в стаята. Той

пристъпи до очакващия го стол, седна, протегна ръка да поеме своята специално

голяма чаша, пълна догоре с горещ чай, получи направо от печката голяма чиния

пържени яйца с шунка, пое нарязаните специално за него и намазани с масло филии

бял хляб и едва седнал, започна да яде. Значи това бе причината да се приготви

всичко своевременно, обяснението за сервилното им очакване. Този ритуал —

незабавно да се обслужва господарят на къщата, както при храненето, така и за

всичко друго, бе един от неписаните закони, които определяха поведението на това

семейство.

Броуди ядеше лакомо и с очевидно удоволствие. Той беше огромен човек,

висок повече от метър и осемдесет, с рамене и врат на бик. Главата му беше

масивна, сивите очи малки и хлътнали, челюстта му твърда и толкова мускулеста, че като дъвчеше, под гладките му кафяви страни ритмично се издигаха и отпускаха

големи твърди възли. Лицето му бе широко и силно и би изглеждало благородно, ако

челото му беше по-високо и разстоянието между очите по-голямо. Големи кафяви

мустаци покриваха горната му устна, като скриваха отчасти и устата; но под това

ласкаво прикритие долната му устна се издаваше напред с неограничена и мрачна

арогантност.

Ръцете му бяха грамадни, обрасли отгоре и по дебелите лопатести пръсти с

изобилни тъмни косми. Ножът и вилицата, сграбчени в тези огромни лапи,

изглеждаха неуместни като нелепи играчки в сравнение с тях.

Сега, след като Броуди бе захванал да яде, бе допустимо и другите да

започнат, макар че за тях, разбира се, имаше само гол чай. Баба Броуди започна

първа, като сграби лакомо своите меки препечени филийки. Понякога, когато синът

й биваше в особено добро настроение, той шумно и подаваше късчета от своята

чиния, но тази вечер по държането му тя познаваше, че това рядко благоволение