Unknown - i 3e0c0223816db71f

завършваше с тънък, остър връх. Подобно на входа, прозорците на къщата бяха

тесни и непрофилирани. Те просто приличаха на дупки, пробити в дебелия зид,

които неохотно пропускаха светлината, обаче закриваха вътрешността за чужди

погледи.

Целият изглед на къщата бе тайнствен, отблъскващ, зловещ; намерението на

строителя й също бе скрито и неясно. Дори само по размерите си тя далеч не

можеше да достигне замаха и великолепието на благородническо жилище, ако

наистина с такава цел бяха поставени фронтоните и, зъберите и изобилните остри

ъгли. И все пак със своята студенина, твърдост и сила тя не можеше да се отмине

Страница 2

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

просто като опит за самодоволна проява на надута суетност. Зъберите й бяха само

за форма, но не бяха смешни, видът й бе чудноват, но не абсурден; в грандиозната

и архитектура имаше нещо, което възпираше присмеха, някаква прикрита,

по-дълбока, по-извратена идея, долавяща се след най-задълбочено търсене,

излъчвана от къщата като нещо обезобразено и въплътено в самата постройка като

каменно отрицание на истината.

Хората от Ливънфорд никога не се присмиваха на тази къща, поне не

открито. Някаква неосезаема сила, проникваща в околната атмосфера, не им

позволяваше дори да се усмихват.

Пред жилището нямаше градина, а посипан с чакъл двор, гол, сух, но

безукорно чист, в средата с чудновато украшение — малко бронзово оръдие, — едно

време то бе съставлявало част от въоръжението на някаква фрегата, много отдавна

бе участвувало в последния й залп и след дълги години, прекарани сред купища

захвърлени железарии, сега стоеше чинно и излъскано между две симетрични

купчинки гюллета, завършвайки нелепия вид на това фантастично жилище.

Зад къщата се виждаше обрасъл с трева четириъгълник с четири железни

кола за простиране на дрехи в ъглите, ограден с висока каменна стена, край която

тук-таме растяха храсти френско грозде, единствената растителност в тази пародия

на градина, ако не се смяташе едно дърво с тъжен изглед, което никога не цъфтеше

и бе свело клони към кухненския прозорец.

През този кухненски прозорец, въпреки че бе закрит от люляковото дърво,

можеше да се различи нещо от вътрешността. Стаята изглеждаше просторна,

мебелирана удобно, макар и неприветливо, със столове и диван, тапицирани с

росхар, с голяма маса, изтумбен скрин пред едната стена и голяма махагонова

тоалетка до другата стена. Излъскана мушама покриваше пода, жълти гланцови

тапети — стените, тежък мраморен часовник украсяваше камината и показваше с лек

оттенък на надменност, че това не беше просто стая за готвене (всъщност

обикновено готвеха в съседния килер), а обща, всекидневна стая, където

обитателите се хранеха, прекарваха свободното си време и водеха семеен живот.

Стрелките на богато украсения часовник показваха пет часа и двадесет

минути. Старата баба Броуди седеше на стола си в ъгъла край печката и препичаше

хляб за чай. Тя беше грубовата, кокалеста жена, свита, но не повехнала за своите

седемдесет и две години, сбръчкана и възлеста като дънер на изсъхнало дърво,

изсушена, но още здрава и жилава, закоравяла от старостта и преживените години.

Ръцете й бяха особено много сгърчени, с подути от артрит стави. Лицето й имаше

цвета на увехнал лист и бе прорязано и насечено от бръчки; чертите й бяха едри, мъжки и твърди; косата й, още черна, бе разделена на път по средата, оставяйки

права бяла бразда, и бе стегната здраво в твърд кок на тила; няколко дебели къси

косъма стърчаха разхвърлени като бурени по брадата и горната й устна. Тя носеше

черно елече и шал, малка черна шапчица, дълга влачеща се пола със същия цвят и

обувки с ластици, които, макар че бяха големи, показваха ясно подутините на

възпалените й пръсти и плоските й набити ходила.

Както се бе навела над огъня с леко килната от усилията шапчица, хванала

с двете си треперещи ръце голямата вилица, тя препичаше две големи филии с хляб

с безкрайна грижливост, леко, нежно, като внимаваше средината да остане мека.

Като ги довърши по свой вкус и ги постави на края на чинията, където би могла

бързо да се пресегне и да ги вземе ловко, веднага щом семейството седне да пие

чай, тя препече останалите филии небрежно, без интерес. Докато препичаше хляба, тя размисляше. Това личеше по тракането на изкуствените й зъби, когато всмукваше