Дж. Уорд - Вечна любовl

вършеше добра работа.

Вратата на центъра се отвори рязко и господин X. влезе със светнали

очи, като тропаше тежко с ботушите си.

— Жив ли е?

О. кимна и върна капака на мястото му.

— Да.

— Добре.

— Тъкмо мислех да го извадя.

— Не точно сега. Искам да посетиш тези членове на отряд Бета —господин X. му подаде лист хартия със седем адреса. — Електронните

проверки са бързи, но се оказва, че не са съвсем достоверни. Получавам

потвърждения от тези, които искам да провериш, но когато говоря с хора

от техните отряди, ми рапортуват, че не са ги виждали от дни или дори

още по-отдавна.

Инстинктът подсказваше на О., че трябва да внимава къде стъпва.

Преди време господин X. едва ли не го обвини, че е убил онези Бета в

парка, а ето че сега искаше той да провери какво става с тях?

— Проблем ли има, господин О.?

— Не. Няма проблем.

— И още нещо. Ще доведа трима новобранци. Посвещаването им ще

се състои през следващите десетина дни. Искаш ли да присъстваш? Да

наблюдаваш отстрани, е истинско шоу.

О. поклати глава.

— По-добре да се съсредоточа върху работата тук.

Господин X. се усмихна.

— Притесняваш се, че Омега може да се подведе от чара ти?

— Нищо не може да подведе Омега.

— Съвсем не е така. Той не спира да говори за теб.

С ума си О. разбираше, че има голяма вероятност господин X. да му

се подиграва, но тялото му не бе толкова сигурно. Коленете му омекнаха

и го изби студена пот.

— Отивам да проверя списъка — каза той и тръгна да вземе якето и

ключовете си.

Очите на господин X. блеснаха.

— Свърши това, синко, върви. Аз ще си поиграя малко с нашия гост.

— Както предпочитате, сенсей.

— Значи сега това е домът ми — промърмори Мери, когато Рейдж

затвори вратата към спалнята им.

Усети ръцете му да обгръщат кръста й и притисна гръб в тялото му.

Хвърли поглед към часовника и осъзна, че са си тръгнали от къщата на

Бела само преди час и половина, а целият й живот се бе променил.

— Да, това е домът ти. Нашият дом.

Трите кашона, подредени до стената, бяха пълни с нейните дрехи, любимите й книги, някои дискове и няколко снимки. Отне й съвсем малко

време да опакова нещата си, после да ги натовари в «Кадилак»-а на Ви и

да се прибере в имението заедно с Вишъс, Бъч и Фриц, които дойдоха да

помогнат. По-късно щеше да се върне с Рейдж да довърши. А на сутринта

щеше да се обади в адвокатската кантора и да им каже, че напуска.

Трябваше да се обади и на някой агент на недвижими имоти и да продаде

хамбара.

Господи, наистина го бе направила. Беше се преместила при Рейдж и

беше изоставила напълно стария си живот.

— Трябва да разопаковам нещата си.

Рейдж взе ръцете й и я придърпа към леглото.

— Искам да си починеш. Изглеждаш толкова уморена, едва стоиш на

крака.

Докато тя се настаняваше на леглото, той свали мантото си и махна

ножницата и кобура. Отпусна се до нея, а тялото му образува вдлъбнатина

в матрака, в която тя потъна и бе принудена да се притисне в тялото му.

Всички лампи изгаснаха изведнъж и стаята потъна в мрак.

— Сигурен ли си, че си готов за всичко това? — попита тя.

Очите й постепенно привикваха към обгръщащата я мека светлина, която струеше от прозореца.

— Включително за… нещата, които ще се случат с мен?

— Не ме карай отново да използвам неприлични думи.

Тя се засмя.

— Няма. Просто…

— Обичам те, Мери. Повече от готов съм за това, което ще се случи с

теб.

Тя сложи ръка върху лицето му и двамата притихнаха, дъхът им се

сливаше.

Тя се унасяше, когато той каза:

— Мери, по повод моето хранене. Когато бяхме у вас, се обадих на

Избраниците. Сега, когато отново си с мен, ще имам нужда от тях.

Тя изтръпна. По дяволите, ако останеше с него, а той не можеше да

живее от нейната кръв, щеше да се наложи някак да се справят с

проблема.

— Кога ще се нахраниш?

— Предполагам, че тази вечер ще ме посети жена вампир, но както ти

казах и преди, бих искал да си с мен. Ако ти е удобно.

Как ли ще стане?, чудеше се тя. Дали щеше да прегърне жената и да

пие от шията й? Господи, дори да не правеше секс с нея, Мери не беше

сигурна дали ще може да гледа.

Той целуна ръката й.

— Довери ми се. Така ще е по-добре.

— Ако аз… Ако не мога да се справя…

— Няма да те принуждавам да гледаш. Само че… в това има

неизбежна интимност и мисля, че и двамата ще се чувстваме по-добре, ако

си с мен. Така ще знаеш какво точно се случва. В това няма нищо скрито