Дж. Уорд - Вечна любовl

къщата си и отвори тържествуващо вратата към кухнята. Сега, когато

дните ставаха по-къси, имаше толкова много време да излиза и да се

разхожда. Беше едва шест часът, но навън бе тъмно като в рог. Прекрасно.

Чудеше се дали да си препече филийки, или да си направи палачинки, когато видя включени автомобилни фарове в отсрещния край на ливадата.

Имаше някой в къщата на Мери. Може би воинът, който инсталираше

охранителната система.

Което означаваше, че ако отиде при него, може би отново ще види

мъжа с белега.

Откакто го срещна, Зейдист така бе завладял ума й, че записките в

дневника й бяха пълни с размисли за него. Беше толкова… първичен. След

годините, през които брат й я бе обграждал с грижите си, тя умираше да

излезе и да изживее нещо щуро.

Господ й бе свидетел, че животинската сексуалност на Зейдист

отговаряше точно на желанията й.

Облече едно палто, смени чехлите си със спортни обувки и затича

през високата трева. Намали темпото, когато наближи двора зад къщата на

Мери. Последното, което й трябваше, бе да налети на някой лесър…

— Мери! Какво правиш там?

Приятелката й, отпусната в шезлонга, вдигна поглед. Изглеждаше

замаяна. Макар че бе студено, тя беше само по пуловер и джинси.

— О, здравей… Как си?

Бела приклекна до нея.

— Вишъс приключи ли?

— С какво? — Мери вдървено се изправи до седнало положение. — О, алармената инсталация. Не мисля. Поне на мен никой не ми е казвал нещо

такова, а и вътре всичко изглежда, както си беше.

— От колко време си навън?

— От скоро — потърка ръце, после стопли длани с дъха си. — Просто

гледах залеза.

Бела хвърли поглед към къщата, страховете й се върнаха.

— Рейдж скоро ли ще те вземе?

— Рейдж няма да дойде.

— Някой от догените ли ще изпрати?

Мери потръпна и се изправи на крака.

— Господи, наистина е студено.

Изглеждаше като зомби. Влезе в къщата и Бела я последва.

— Мери… наистина не бива да стоиш сама тук.

— Знам. Мислех, че съм в безопасност, защото беше светло.

— Кой ти каза, че лесърите не могат да излизат на слънце? Рейдж или

някой друг от братята? Защото… Не съм сигурна, но мисля, че могат.

Мери сви рамене.

— Досега не са ми досаждали, но не съм толкова глупава. Ще отида

на хотел. Само трябва да си взема някои неща.

Обаче, вместо да се качи горе, се защура из приземния етаж на

къщата. Имаше странно объркан вид.

В някакъв шок е, помисли си Бела. Но какъвто и да бе проблемът, и

двете наистина трябваше да се махнат веднага оттам.

— Мери, защо не дойдеш да вечеряш с мен? — огледа задната врата.

— Нали знаеш, че можеш да останеш при мен, докато Вишъс приключи

тук? Брат ми монтира охранителна инсталация у дома. Има даже подземен

тунел, откъдето да излезем, ако се наложи. Там съм в пълна безопасност.

Къщата е доста отдалечена и ако дойдат да те търсят, лесърите няма да се

сетят, че си при мен.

Бе готова да спори още и прехвърляше аргументите в ума си.

— Добре, благодаря — каза Мери. — Почакай минута.

Приятелката й се качи на горния етаж, а Бела закрачи из стаята.

Искаше й се да има оръжие и да знае как да си служи с него.

След пет минути Мери слезе с голяма платнена чанта и Бела въздъхна

дълбоко.

— Няма ли да си вземеш палто? — запита тя, когато Мери тръгна към

вратата без връхна дреха.

— Да.

Мери пусна чантата, отиде до един гардероб и навлече едно червено

яке.

Тръгнаха заедно през ливадата и Бела се опита да ускори крачка.

— Луната е почти пълна — каза Мери, докато двете вървяха през

шумолящата трева.

— Да.

— Слушай, като стигнем у вас, не искам да се обаждаш на Рейдж или

нещо такова. Той и аз… Пътищата ни се разделиха. Така че не му

досаждай с приказки за мен.

Бела прикри изненадата си.

— Той не знае ли, че си тук?

— Не. Ще разбере сам. Окей?

Бела се съгласи единствено за да продължи Мери да върви.

— Може ли да те попитам нещо?

— Разбира се.

— Той ли те отпрати, или ти си тръгна?

Мери продължи да върви известно време в мълчание.

— Аз.

— А-а-а, вие случайно… Бяхте ли интимни?

— Дали сме правили секс? — Мери прехвърли чантата в другата си

ръка. — Да, правихме.

— Когато се любихте, усети ли кожата му да излъчва особен мирис?

Нещо като остра подправка и…

— Защо ми задаваш този въпрос?

— Съжалявам. Не е от празно любопитство.

Почти бяха стигнали до къщата, когато Мери промълви: — Беше най-прекрасният аромат, който някога съм вдъхвала…