Ан Райс - Ве

останала само влагата, само надвисналото небе, силното убеждение, че

годините на очакване са свършили, че онова, за което се е подготвял, е

на път да започне.

Той осъзна, че гледа доктор Мейфеър. Тя беше висока почти

колкото него и го гледаше по някакъв напълно неегоистичен начин.

Гледаше го така, сякаш му се радваше, сякаш го намираше за хубав или

интересен, може би дори и двете. Той се усмихна, защото също му

харесваше да я гледа и беше доволен, страшно доволен, че бе дръзнал

да се свърже с нея, че тя бе дошла.

Тя го хвана за ръката.

- Хайде, господин Къри. - Обърна се и хвърли продължителен и

донякъде суров поглед на англичанина, а после задърпа Майкъл след

себе си към вратата на тъмнозелен ягуар седан. Отключи колата, взе

куфара от него, преди той да успее да се възпротиви, и го хвърли на

задната седалка.

- Качвай се - каза тя. После затвори вратата.

Светлокафява кожа. Красиво старомодно дървено табло.

Той се озърна през рамо. Англичанинът още ги гледаше.

- Това е странно - каза Майкъл.

Тя бе пъхнала ключа в стартера още преди да затвори вратата си.

- Кое е странно? Познаваш ли го?

- Не, но мисля, че е тук, за да се види с мен: Мисля, че е

англичанин: но дори не помръдна, когато излязох.

Това я стресна. Изглеждаше объркана, но не и? попречи да изкара

колата от мястото за паркиране и да направи един почти невъзможен U-

образен завой, преди да мине покрай англичанина и да му хвърли още

един остър поглед.

Майкъл отново усети как страстта се надига у него. Тя шофираше с

някаква привична енергичност. Харесваше му да гледа дългите и? ръце

на лоста за скоростите и кожения волан. Якето я обгръщаше плътно, а

дългият рус бретон падаше над дясното и? око.

- Мога да се закълна, че съм виждала този мъж и преди - каза тя

под нос.

Той се засмя, не на думите и?, а на начина, по който взе на скорост

десния завой и полетя надолу по улица <���Кастро> през мъглата.

Чувстваше се като на слалом. Закопча предпазния колан, защото бе

на път да излети през предното стъкло, и тогава, докато тя

профучаваше покрай първия знак стоп, той усети, че му призлява.

- Сигурен ли сте, че искате да идете в Ню Орлиънс, господин

Къри? - попита тя. - Като че ли не сте в състояние да пътувате. Кога

ви е самолетът?

- Трябва да отида в Ню Орлиънс - отвърна той. - Трябва да си

ида у дома. Съжалявам, знам, че ви изглежда нелепо. Но нали

разбирате, това е едно от онези усещания, които просто ни връхлитат.

Като обсебеност. Мислех, че всичко е свързано с ръцете ми, но не е

така. Чухте ли за ръцете ми, доктор Мейфеър? Направо съм съсипан, напълно съсипан. Вижте, искам да направите нещо за мен. Ей там има

магазин за алкохол, вляво, малко след Осемнайсета улица, бихте ли

спрели?

- Господин Къри:

- Доктор Мейфеър, на път съм да оповръщам прекрасната ви кола.

Тя спря пред магазина за алкохол. Улица <���Кастро>, изпълнена с

обичайната петъчна вечерна тълпа, изглеждаше доста приветлива с

множеството осветени врати на баровете, очакващи клиенти.

- Лошо ви е, така ли? - попита тя. Сложи ръка на рамото му, тежко и безмълвно. Дали чувстваше първичната вълна на чувственост, която премина през него? - Ако се напиете, няма да ви пуснат в

самолета.

- От високите кутии - рече той. - <���Милърс>. По шест в

опаковка. Ще я разредя. Моля ви.

- И очаквате да ида и да ви купя тази отрова? - Тя се засмя, но

не злобно. Дълбокият и? глас беше като кадифе. Очите и? бяха големи и

перфектно сиви под неоновите светлини, като вода.

Но той щеше да умре.

- Не, разбира се, няма вие да ходите. Аз ще ида. Не знам какво ми

стана. - Погледна кожените ръкавици. - Криех се от хората и леля

Вив правеше всичко вместо мен. Съжалявам.

- <���Милърс>, шест кутии - каза тя и отвори вратата.

- По-добре дванайсет.

- Дванайсет?

- Доктор Мейфеър, още е едва единайсет и половина, самолетът

няма да тръгне преди шест. - Той зарови из джоба си за щипката с

парите.

Тя му махна да се откаже и пресече улицата, заобиколи грациозно

едно такси и потъна в магазина.

Господи, как посмях да искам от нея подобно нещо, помисли той, напълно съсипан. Ужасно начало, но не съвсем. Тя беше много мила с

него, все още не беше провалил всичко. Вече усещаше вкуса на бирата.

И стомахът му нямаше да приеме нищо друго.

Тътенът на музиката от близките барове изведнъж му се стори

оглушителен, цветовете на улицата - твърде ярки. Младите минувачи