Ан Райс - Ве

Майкъл погледна едната си ръка. Изглеждаше отвратително влажна

и сбръчкана. После потърка пръсти един в друг - усещането, което го

прониза, бе смътно приятно.

Сега се движеха с шейсет мили в час. Той посегна към ръката на

доктор Мейфеър, която почиваше на лоста за скоростите, дългите бледи

пръсти бяха отпуснати.

Тя не направи опит да се отдръпне. Хвърли му поглед, после

отново се вгледа в трафика, докато влизаха в тунела. Той вдигна ръката

и? от лоста и притисна палец към дланта и?.

Някакъв тих шепот го погълна и зрението му се замъгли. Сякаш

тялото и? се бе разтворило и го бе обгърнало, завихрен облак от

частици. Роуан. За миг той се уплаши, че ще излетят от пътя. Но не тя

усещаше това, а той, той усещаше влажната и? топла ръка и пулса, който се излъчваше от нея, и усещането за съществото в сърцевината

на това огромно, безплътно присъствие, което го бе обгърнало и го

галеше като падащ сняг. Еротичната възбуда бе твърде силна и той не

можеше да направи нищо, за да я обуздае.

И тогава с един заличаващ всичко проблясък се озова в кухня, в

объркващо модерна кухня с всякакви лъскави джаджи и уреди, а един

мъж умираше на пода. Скандал, крясъци; но това се бе случило преди

минути. Тези времеви интервали се плъзгаха един след друг и се

скупчваха. Нямаше нито горе, нито долу, нито ляво, нито дясно.

Майкъл беше в самия център на всичко. Роуан, с нейния стетоскоп, коленичи до умиращия мъж. Мразя те. Тя затвори очи и извади

слушалките на стетоскопа от ушите си. Не можеше да повярва на

късмета си - той умираше.

И тогава всичко свърши. Движението се бе забавило. Тя издърпа

ръката си и смени скоростите с уверено, енергично движение.

Беше като да се пързаляш по лед - начинът, по който пътуваха, завивайки надясно и отново надясно, но това нямаше значение. Илюзия

бе, че са в опасност, и сега фактите идваха, нещата, които той винаги

бе знаел за тези видения, сега фактите просто бяха там, в ума му, сякаш винаги бяха си стояли там, като адреса му, като телефонния му

номер, като датата му на раждане.

Това бе нейният осиновител и тя го презираше, защото се

страхуваше, че е като него - критична, груба и арогантна. Целият и?

живот бе подчинен на усилието да не бъде като него, да бъде като

втората си майка - сговорчиво, сантиментално същество със

съвършено чувство за стил, жена, обичана от всички и неуважавана от

никого.

- Е, какво видя? - попита тя. Лицето и? бе удивително спокойно, озарено от преминаващите светлини.

- Не знаеш ли? Господи, искам тая сила да изчезне. Не искам да я

почувствам никога повече. Не искам да узнавам подобни неща за

хората.

- Кажи ми какво видя?

- Той умря на пода. Ти беше доволна. Той не се разведе с нея. Тя

така и не разбра, че е смятал да го направи. Беше висок към метър и

деветдесет, роден в Сан Рафаел, Калифорния, и тази кола е негова. -

Но откъде се взе всичко това? А той можеше да продължи, още от

първата нощ знаеше, че може да продължи, стига да поиска. - Това

видях. Има ли някакво значение за теб? Искаш ли да говоря за него?

Защо поиска да го видя, това би трябвало да те попитам. Каква полза да

знам, че това е била твоята кухня и че когато се върна от болницата, където го откараха, което си беше пълна глупост, защото бе мъртъв

още при пристигането им, ти седна и яде от храната, която той бе

приготвил, преди да умре.

Тишина, а после:

- Бях гладна.

Той потрепери. Отвори си нова бира. Прекрасният аромат на малц

изпълни колата.

- Сега вече не ме харесваш особено, нали? - попита той.

Тя не отговори. Просто се взираше в движението.

Светлините на колите го замайваха. Слава богу, че отбиха от

магистралата по тесния път, който водеше към Тибурон.

- Много те харесвам - отговори тя накрая. Гласът и? беше нисък, мъркащ, дрезгав.

- Радвам се - рече той. Вече беше изплашен: - Радвам се. Не

знам защо говоря тия неща:

- Аз те попитах какво си видял - рече тя простичко.

Той се засмя и отпи голяма глътка от бирата.

- Почти пристигнахме - каза Роуан. - Ще забавиш ли темпото с

бирата? Моля те като лекар.

Той отпи още една голяма глътка. Отново кухнята, миризма на

печено от фурната, отворено червено вино, две чаши.

: изглежда грубо, но няма абсолютно никаква причина да

обвинявам себе си, че тя умира, и ако ти искаш, стой си тук и я гледай

как си отива от рак, но тогава ти ще трябва да се запиташ защо си