Ан Райс - Ве

искал да се подложиш на подобно нещо, защо обичаш подобно

страдание, какво не ти е наред:

Не ми вменявай такова нещо обаче, не и на мен!

Ето още нещо, още нещо. За да видиш всичко, просто трябва да

продължиш да мислиш за това.

Дадох ти всичко, което пожела, Роуан. Знаеш, че винаги си била

онова, заради което оставахме заедно. Щях да си тръгна отдавна, ако

не беше ти. Ели казвала ли ти е това? Тя ме лъжеше. Каза, че може да

има деца, а знаеше, че не е вярно. Отдавна да съм си събрал багажа, ако не беше ти.

Направиха десен завой на запад, предположи той, към тъмна, обрасла с дървета улица, която се изкачваше по хълм и го преваляше.

Отново проблясък на съвършено чисто тъмно небе, пълно с далечни

равнодушни звезди, а отвъд черния среднощен залив - прекрасният

спектакъл на Сосалито, спускащ се по хълмовете към претъпканото

малко пристанище. Нямаше нужда да му казва, че почти са

пристигнали.

- Може ли да ви питам нещо, доктор Мейфеър?

- Да?

- Страхувате ли се: да не ме нараните?

- Защо питаш?

- Просто ми хрумна нещо странно, че вие се опитвате: просто

сега, когато хванах ръката ви: че се опитвате да ме: предупредите.

Тя не отговори. Той знаеше, че е потресена от думите му.

Започнаха да се спускат към крайбрежната улица. Малки морави, заострени покриви, едва видими зад високите огради, жестоко

разкривени от западните ветрове кипариси. Анклав от милионерски

владения. Той не бе виждал толкова прекрасни модерни къщи.

Усещаше дъха на водата дори по-силно, отколкото на Голдън Гейт.

Тя навлезе в една павирана алея и изгаси мотора. Светлините

осветиха огромна двойна врата от секвоя. После изгаснаха. От къщата

не се виждаше нищо - бе само тъмен силует на фона на по-светлото

небе.

- Искам да те помоля за нещо - каза тя. Седеше тихо и се

взираше напред. Косата и? се залюля и закри профила и?, когато тя

наведе глава.

- Длъжник съм ти - каза той без колебание. Отпи още една

голяма глътка от пенестата бира. - Какво искаш? - попита я. - Да

вляза там и да докосна пода на кухнята и да ти кажа какво се е

случило, когато той е умрял, какво точно го е убило?

Тя отново потрепери. В тъмната кола цареше тишина. Той усещаше

съвсем ясно близостта и?, сладкия чист аромат на кожата и?. Тя обърна

лице към него. Уличната лампа хвърляше светлината си на жълти

кръпки през клоните на дървото. Отначало Майкъл си помисли, че тя

притваря очи. Но после осъзна, че са отворени и го гледа.

- Да, това искам - отвърна тя. - Нещо такова.

- Ами добре - отговори той. - Лош късмет е, че се е случило, докато сте се карали. Сигурно се обвиняваш.

Коляното и? докосна неговото. Отново тръпки.

- Какво те кара да мислиш така?

- Ти не можеш да понесеш мисълта, че си наранила някого -

отвърна Майкъл.

- Това е наивно.

- Може и да съм луд, докторе - засмя се той, - но не съм

наивен. Къри никога не са отглеждали наивни деца. - Изпи остатъка

от бирата на една дълга глътка. Усети, че се взира в бледото очертание

на брадичката и?, в леко вълнистата и? коса. Долната и? устна

изглеждаше пълна и мека, прекрасна за целувки: - Тогава е нещо друго - рече тя. - Наречи го невинност.

Той се изсмя, но не отговори. Само ако тя знаеше какво му е в ума

точно сега, докато гледа устните и?, сладките и? пълни устни.

- Отговорът на въпроса ти е <���да> - каза тя. И излезе от колата.

Той отвори вратата и се изправи.

- Какъв въпрос? - попита. Беше се изчервил.

Тя извади куфара му от задната седалка.

- О, знаеш какъв.

- Не, не знам!

Тя сви рамене и тръгна към входа.

- Питаше се дали ще си легна с теб. Отговорът е <���да>.

Той я настигна и минаха през портата. Широка бетонна пътека

водеше към черна тикова двойна врата.

- Боже, чудя се защо изобщо си правим труда да говорим - каза

Майкъл. Взе куфара си от нея, когато тя зарови, за да търси ключовете

си.

Отново изглеждаше леко объркана. Направи му знак да влезе в

къщата. Той дори не усети кога взе торбата с бирите от ръцете му.

Къщата определено бе по-красива от очакваното. Бе реставрирал

безброй стари къщи. Но подобна къща, обзаведена с толкова вкус за

модерното, бе нещо абсолютно непознато за него.

Първо видя огромния дъсчен под, който преливаше от дневната

към хола и към стаята за игри, без никакво прекъсване. Стъклени стени

се отваряха към широк дървен кей от юг, от запад и от север, дълбока

веранда без покрив се озаряваше отгоре от приглушената светлина на