Ан Райс - Ве

Жулиен, което карало хората да шушукат, че двамата са

любовници.

Мълвата говори още и че Катерин заминала за Ню Орлиънс, за

да бъде с Дарси Монахан в недовършената къща на Първа

улица. Там двамата се отдавали на ласки в стаите без тавани и

в дивата, недовършена градина. Жулиен бил изключително

нещастен, гневен и отчаян и помолил майка си да се намеси.

Маргьорит обаче не проявила никакъв интерес към случая.

Накрая Катерин заплашила да избяга надалече, ако желанията

и? не бъдат изпълнени. Маргьорит дала съгласието си и

сватбата се състояла в една малка църква. На една

дагеротипия от церемонията се вижда, че Катерин носи

смарагдовата огърлица на Мейфеър.

Катерин и Дарси се преместили в къщата на Първа улица през

1858 година и Монахан станал най-модният архитект в тази

част на града. Хората не спирали да говорят за красотата на

Катерин и чара на Дарси, както и за разкошните балове, които

двамата давали в новия си дом. Смарагдът на Мейфеър също

се споменава на много места.

Не било тайна, че Жулиен Мейфеър бил толкова огорчен от

тази женитба, че нито веднъж не посетил сестра си. Върнал се

в Ривърбенд, но прекарвал много време и в апартамента си

във Френския квартал. През 1863 година в Ривърбенд между

Жулиен, Дарси и Катерин се разразила страхотна кавга. Пред

очите на гостите и прислугата Дарси помолил Жулиен най-

сетне да го приеме, да бъде мил с Катерин и да прояви <���здрав

разум>.

Жулиен заплашил, че ще убие Дарси, и тогава Дарси и

Катерин заминали и никога не се върнали заедно в Ривърбенд.

Катерин родила момче на име Клей през 1859 година, а след

това и други три деца, които починали като пеленачета. През

1865 година тя родила отново момче на име Винсент и други

две деца, които обаче също починали като бебета.

Твърди се, че смъртта на децата разбила сърцето на Катерин и

тя приела нещастието си като наказание от Господ.

Променила се много - от весело, духовито момиче станала

неуверена и объркана жена. И все пак животът и? с Дарси като

че бил богат и пълноценен. Тя го обичала много и го

подкрепяла всячески в строителните му начинания.

Тук трябва да споменем, че Гражданската война почти не

засегнала членовете на семейство Мейфеър и тяхното

богатство. Ню Орлиънс вече от доста време бил окупиран, но

не бил нито плячкосан, нито изгорен. А Мейфеър имали

твърде много инвестирани в Европа пари, за да бъдат

засегнати по някакъв начин от тази окупация и от

последвалата депресия в Луизиана.

Войници на Конфедерацията никога не били разквартирувани

в техния имот и те дори въртели бизнес с <���янките> още от

началото на окупацията. Всъщност Катерин и Дарси Монахан

канели янки на Първа улица, което още повече отвращавало

Жулиен и Реми, както и останалите членове на семейството.

Смъртта на Дарси през 1871 година сложила край на

щастливия живот. Той починал от жълта треска и Катерин, с

разбито сърце и почти обезумяла, помолила брат си Жулиен

да отиде при нея. По това време той бил в апартамента си във

Френския квартал, но пристигнал веднага в къщата на Първа

улица, където не бил стъпвал от завършването и?.

Оттогава Жулиен не се отделял от сестра си денем и нощем, а

слугите се грижели за забравените от майка си деца. Жулиен

дори спял с Катерин в голямата спалня над библиотеката в

северната част на къщата, а минувачите по улицата чували

как тя не спира да плаче и да крещи от мъка по Дарси и

мъртвите си бебета.

Катерин се опитала на два пъти да сложи край на живота си.

Слугите разказват, че лекарите влизали на бегом в къщата, давали и? противоотрови и я карали да върви, защото тя била

почти в безсъзнание и не можела да стои на краката си.

Смутеният Жулиен не можел да сдържа сълзите си и

неотлъчно се грижел за нея.

Накрая той върнал Катерин и двете и? момчета у дома в

Ривърбенд, където тя родила Мери Бет Мейфеър, кръстена и

регистрирана като дете на Дарси Монахан, въпреки че нямало

вероятност да е негова дъщеря, защото се родила десет месеца

и половина след смъртта му. Почти сигурно е, че Жулиен е

баща на Мери Бет.

Доколкото е известно на Таламаска, слугите били уверени в

бащинството на Жулиен, както и множеството бавачки, които

се грижели за децата. На всички било известно, че братът и

сестрата спят в една стая при затворени врати, както и че