Ан Райс - Ве

Катерин не е имала друг любовник след смъртта на Дарси, тъй

като изобщо не е излизала от къщата, освен за да се отправи

към дома си в плантацията.

Но тази история, въпреки че циркулирала надлъж и нашир из

нисшите класи, като че ли не била приета за истина в по-

висшите кръгове.

Катерин била не само напълно порядъчна във всяко друго

отношение, но и изключително богата, щедра и обичана жена, защото често давала безвъзмездно пари на приятели, разорили

се заради войната. Опитите и? за самоубийство пораждали

единствено жалост. А старата история за баловете на

квартеронките вече била напълно забравена и изличена от

публичната памет. Освен това финансовото влияние на

семейството стигало толкова далече, че било почти

неизмеримо. Жулиен бил много популярен в отбраното

общество на Ню Орлиънс. Мълвата скоро замряла и е малко

вероятно изобщо да е имала някакъв ефект върху личния и

публичния живот на семейство Мейфеър.

През 1872 година Катерин все още е описвана като красавица, въпреки че била постоянно тъжна, но притежавала някакъв

завладяващ маниер, с който лесно печелела приятели. Една

красива и добре запазена дагеротипия от този период я

показва седнала на кресло със заспалото си бебе в скута, а

двете малки момченца стоят прави от двете и? страни. Тя

изглежда здрава, ведра и привлекателна млада жена, но с лека

тъга в очите. На шията и? обаче не се вижда смарагдовата

огърлица на Мейфеър.

Докато Мери Бет и братята и?, Клей и Винсент, растели в

провинцията, братът на Жулиен, Реми Мейфеър, и съпругата

му - братовчедка на семейството и внучка на Лестан

Мейфеър - заживели в къщата на Първа улица, където им се

родили три деца, всички с фамилията Мейфеър. Наследниците

на две от тях още живеят в Луизиана.

Някъде по това време Жулиен започнал да посещава къщата и

да си урежда кабинет в библиотеката. (Тази библиотека, както

и главната спалня над нея, са част от крило, добавено към

къщата от Дарси през 1867 година.) Жулиен вградил

библиотечни шкафове в две от стените на стаята и ги

напълнил с много семейни записки, които досега били

съхранявани в плантацията. Знаем, че много от тези томове са

стари и някои са написани на латински. Жулиен преместил в

къщата и много картини, включително и <���портрети от

седемнайсети век>.

Жулиен обичал книгите и попълнил библиотеката си с

класически и популярни романи. Обожавал романите на

Натаниел Хоторн и Едгар Алан По, както и тези на Чарлз

Дикенс.

Има някои свидетелства, че кавги с Катерин са принудили

Жулиен да се премести в града, макар че не изоставил

задълженията си по плантацията. Но ако наистина Катерин го

е прогонила от Ривърбенд, то със сигурност неговата

племенница (или дъщеря) Мери Бет го е върнала обратно, защото той постоянно се навъртал около нея с цели купища

подаръци и я отвеждал за цели седмици в Ню Орлиънс. Тази

му слабост към детето обаче не му попречила да се ожени

през 1875 година за своя братовчедка - наследница на Морис

и известна красавица.

Тя се казвала Сузет Мейфеър и Жулиен толкова я обичал, че

поръчал най-малко десет нейни портрета още през първата

година на брака им. Те живели заедно в къщата на Първа

улица в пълна хармония с Реми и неговото семейство, вероятно защото във всяко отношение Реми бил подчинен на

брат си.

Сузет явно обичала малката Мери Бет, въпреки че самата тя

родила четири деца през следващите пет години - три

момчета и едно момиче на име Жанет.

Катерин вече не се завърнала доброволно в къщата на Първа

улица. Тя и? напомняла твърде много за Дарси. Когато вече на

преклонна възраст била принудена да отиде там, това

разстроило разсъдъка и? и в края на века тя се превърнала в

трагична персона, вечно облечена в черно, бродеща из

градината в търсене на Дарси.

От всичките вещици Мейфеър, изучавани дотогава, Катерин

вероятно е най-слабата и най-незначителната. Децата и?, Клей

и Винсент, били уважавани, но с нищо незабележителни хора.

И двамата се оженили рано и имали големи семейства.

Наследниците им днес живеят в Ню Орлиънс.

От онова, което знаем, можем да предполагаме, че Катерин е

била <���прекършена> от смъртта на Дарси. След това тя е

описвана единствено като <���мила>, <���внимателна> и

<���търпелива>. Никога не взимала участие в управлението на