Ан Райс - Ве

убил.

Вероятно наистина е било инцидент, защото всички доклади

от онова време твърдят, че Жулиен <���потънал в мъка след

случая>. Пък и няколко свидетелства са единодушни, че

двамата са се сборичкали за пистолета, когато се е случило

нещастието. Друга история обаче разказва, че Жулиен обидил

честта на Августин, който заплашил, че ще си пръсне мозъка, а Жулиен просто се опитал да го спре. Трети пък твърдят, че

Августин обвинил Жулиен в <���престъпление против

природата> с друго момче и кавгата започнала оттам.

Августин извадил пистолета, а Жулиен се опитал да му го

отнеме.

Каквото и да е станало, никой не е бил подведен под

отговорност за това престъпление, а Жулиен станал

неоспорим господар на плантацията. Макар още

шестнайсетгодишен, той се бил доказал като напълно

подходящ за тази роля - въвел ред сред робите и удвоил

добивите от плантацията през следващото десетилетие. През

целия си живот той останал действителният управител на

плантацията, въпреки че по-малката му сестра - Катерин, наследила завещанието.

Маргьорит прекарала последните десетилетия от много дългия

си живот в библиотеката, пълна с <���ужасяващи и

отвратителни> неща. Говорела си сама на глас почти през

цялото време. Често заставала пред огледалото и водела

много дълги разговори на английски с отражението си. Често

и надълго беседвала и с растенията си, много от които

произхождали от градината, създадена от баща и? - Хенри

Мари Ландри.

Много обичала многобройните си братовчеди, децата и

внуците на Морис Мейфеър и Лестан Мейфеър. Те и?

отвръщали с яростна преданост, въпреки че тя постоянно

ставала повод за мълва.

Робите обаче все повече намразвали Маргьорит и не искали да

се приближават до нея. Изключение правели само двете

квартеронки - Виржин и Мари. Дори се говорело, че Виржин

биела старицата в последните и? години.

През 1859 година една избягала робиня разказала на

енорийския свещеник, че Маргьорит е откраднала бебето и? и

го заколила за дявола. Свещеникът съобщил на местните

власти и започнало разследване. Обаче тогава се намесили

Жулиен и Катерин, които били много харесвани и уважавани

от всички. Те обяснили, че робинята е абортирала и не може

да се говори за никакво бебе, но все пак зародишът бил

кръстен и погребан по християнски.

Каквото и друго да ставало, Реми, Жулиен и Катерин

очевидно увеличавали благосъстоянието си, били обградени

от лукс и се наслаждавали на всичко, което Ню Орлиънс

преди войната можел да им предложи - опера, театър и

безкрайни частни забавления.

Тримата често се появявали, придружавани само от една

квартеронка. Отсядали в разкошен апартамент в хотел <���Сейнт

Луис> и пазарували в модните магазини, преди да се върнат в

провинцията. Има една шокираща история от онова време -

Катерин искала да види прочутите балове на квартеронки, където младите жени със смесена кръв танцували с белите си

ухажори. Тя отишла с прислужницата си на бала, представила

се за дама със смесена кръв и успяла да заблуди всички.

Имала много тъмна коса, тъмни очи и светла кожа и изобщо

не приличала на африканка - но и много от квартеронките не

приличали. Жулиен също имал пръст в тази афера, защото

представил сестра си на неколцина млади мъже, които не я

били срещали преди и повярвали, че е квартеронка.

Тази история просто втрещила старата гвардия. Младите бели

мъже, които били танцували с Катерин, вярвайки, че тя е

<���цветнокожа>, се почувствали унизени, а Катерин, Жулиен и

Реми намирали цялата история за много забавна. Жулиен се

бил поне в един дуел по този случай, като ранил опонента си

много зле.

През 1857 година, когато Катерин била на седемнайсет, тя и

братята и? купили парцел на Първа улица в Гардън Дистрикт в

Ню Орлиънс и наели Дарси Монахан, ирландски архитект, да

построи къща там - настоящия дом на семейство Мейфеър.

Най-вероятно тази покупка е била идея на Жулиен, който

искал да има постоянна резиденция в града.

Катерин и Дарси Монахан се влюбили, но Жулиен показал

изключителна ревност към сестра си и не искал да и? разреши

да се омъжи толкова млада. Разразила се огромна семейна

свада. Жулиен се изнесъл от семейната къща в Ривърбенд и

отседнал за известно време в апартамент във Френския

квартал само с един придружител, за когото не се знае нищо, освен че бил от Ню Йорк и бил много красив и предан на