Ан Райс - Ве

държала там и множество мистериозни бутилки и бурканчета.

Неколцина свидетели дори твърдят, че са виждали в тях

различни части от човешки тела. Маргьорит се славела и като

ненаситна колекционерка на дребни украшения и амулети, изработени от робите, особено от онези, които скоро били

докарани от Африка.

По онова време сред робите имало и няколко случая на

<���обсебване>. Изплашените очевидци бягали от плантацията, били извикани свещеници да прогонят демоните. Жертвите

винаги били оковавани и бил провеждан екзорсизъм, но без

успех. <���Обсебеният> умирал или от глад, защото не можели

да го накарат да се храни, или от някаква рана, причинена от

неконтролируемите конвулсии.

Имало слухове, че един такъв <���обсебен от демон> роб е

окован на тавана, но местните власти така и не предприели

разследване по въпроса.

Поне четирима различни свидетели споменават за

<���мистериозния тъмнокос любовник> на Маргьорит - мъж, виждан в личните и? покои от слугините и?, както и в

апартамента и? в хотел <���Сейнт Луис>, когато тя била в Ню

Орлиънс, а също и в ложата и? във Френската опера. Много се

говорело за този любовник или компаньон. Мистериозният

начин, по който се появявал и изчезвал, обърквал всички.

- В един момент го виждаш, в следващия вече го няма -

казвали хората.

Това всъщност е първото споменаване на Лашър след повече

от сто години.

Маргьорит се омъжила почти веднага след смъртта на Тайрон

Клифърд Макнамара за висок, безпаричен картоиграч от

крайбрежието, на име Арлингтън Кър, който изчезнал

безследно шест месеца след сватбата. Нищо не се знаело за

него, освен че е бил <���красив като жена>, че е бил пияница и

играел на карти по цяла нощ в гарсониерата си заедно с най-

различни пияни гости и мулата кочияш. Трябва да се

отбележи, че за този мъж доста се говорело, но никой не го е

виждал. Нашите сведения за него са предимно от трета, дори

от четвърта ръка. Дори може да се помисли по въпроса дали

този човек изобщо е съществувал.

Той обаче е законният баща на Катерин Мейфеър, родена през

1830 година. Тя е следващата наследница на завещанието и

първата от вещиците Мейфеър от много поколения, която не е

познавала баба си - Мари Клодет умира на следващата

година.

Сред робите по крайбрежието се носел слухът, че Маргьорит е

убила Арлингтън Кър, нарязала го е и е затворила частите на

тялото му в буркани, но никой никога не е разследвал този

слух. Историята, която семейството поддържала, била, че

Арлингтън Кър така и не успял да привикне към живота в

плантацията и затова напуснал Луизиана, без стотинка в

джоба, както бил дошъл. Маргьорит смятала, че се е

<���отървала> от него.

Маргьорит била известна и с това, че организирала забави за

робите и дори танцувала с тях. Без съмнение е притежавала

характерната за Мейфеър лечителска сила и често

присъствала на ражданията. Но с времето започнали да я

обвиняват, че краде бебетата на робите си и тя се превърнала

в първата от вещиците Мейфеър, от която те не само се

страхували, но и се отвращавали.

След като станала на трийсет и пет, Маргьорит вече не се

занимавала активно с управлението на плантацията -

прехвърлила всичко в ръцете на братовчед си Августин - син

на чичо и? Лестан. Той се оказал повече от способен

управител. Пиер, братът на Маргьорит, също участвал във

вземането на по-важните решения, но предимно Августин

ръководел нещата, като отговарял единствено пред

Маргьорит.

Робите се страхували от Августин, но все пак го смятали за

предсказуем и разсъдлив.

Така или иначе през тези години от плантацията било

натрупано цяло състояние. Мейфеър продължили да правят

огромни влогове в чуждестранни и северноамерикански

банки, както и да харчат без мяра.

На четирийсет години Маргьорит вече била <���старица> според

очевидци. Макар че била красива жена, тя не си правила

труда да прибира косата си и не обръщала никакво внимание

на дрехите си.

Когато навършил петдесет, най-големият и? син Жулиен се

включил в управлението на плантацията заедно с братовчед си

Августин, като с времето взел всичко в свои ръце. На

вечерята по случай шестнайсетия му рожден ден обаче се

случил ужасен <���инцидент>. При небрежна игра с новия си

пистолет Жулиен, без да иска, уцелил бедния Августин и го